Изкуството .com - изкуство, общество, култура

Човекът винаги е изпитвал нуждата да пресъздаде всичко, което го заобикаля, откривайки рисуването като най-интересният начин за това.

Първата рисунки са на околу 35 000 години от по-висшия Палеолитен период, когато Хомосапиенс пресъздавал жовотните, които ловувал върху пещерни стени и кожи които използвал за дрехи. Примери за това се намират в пещерни рисунки в пещерите в Алтамира, в Кантабрия (Испания). 

 По-късно Египтяните знаели как да правят пари от декорирането на едни от най-внушителните конструкции в историята, пирамидите. След минаването на хиладите години рисуването бе иволюирало значително. От едноцветната и статическа композиция на преисторията, бива направена нова крачка с която се добавя баланс, пълнота и цветове на божествени репресентации в храмове и светилища. Създала се нуждата да се създават детайлни фигури на богове, за да им се отблагодарят за величието на Египетската империя.

Било е нужно предвижване напред до шести век преди христос да открием Гърците, репрезентаторите на максимума на баланса в рисуването. Разтревожени че ще са център на човешкия искрен израз, те го лишават от всякаква суетност и свръхестествени значения, успяват да постигнат своята цел и да усвоят това, което се смята за хармоничен баланс.

Римляните, 500 години по късно, допринасят с разнообразието, което липсвало. Били са нужни армия и дисциплина за да поддържат империя на такава обширна територия за да укротява толкова много разнообразни култури под един и същи авторитет. В някои части това олеснило изоставянето на артистични и декоративни материали за задълбочаване към по-практическо и по-полезно учение за тогавашното време. Здрави построики стават нужни за поддръжката на власт от продължителни нападения от нашественици. Те се сдобиват с рисунката, средството с което да отразят как трябва да бъдат полезните конструкции. Съзадват се първите карти и с тях се ражда и архитектурата. Техническите рисунки изисквли по-висша техника и математически знания за това, което се изобретявало до този момент.

Голямо количество завършени творби от средновековието са запазени. През този период, преобладават оживени художествени материали. Грандиозността и украшенията биват наложени без даване възможност на цвета да действа. Щриха е отговорен да изтъква детаилите. Арабското нашествие представля революционна подкрепа за рисуването и оцветяването - хартията. Това е китайско изобретение, което ще услесни илюстрацията, така че да престане, да бъде специална дейност, която монасите извършват върху кожа и пергаменти от захарна трастика. Всеобщото население може да го постигне. От този момент може да показва сианието на цветовете. Също така е нужно да привлека вниманието към представянето на всеобщата употреба на металната автоматична писалка и мастилото както го познаваме в момента.

            От Италия и пристъпването към Готския период, (втората част от петнадесети век ), Ренесансът е отделен от религиозното. Важно става разпознаването на красивото и как да го изтъкнем. Базираики се на Гръцко-Римски артистични цивилизации (старото се съживява), естественото и стегнатото отново е внушително. Магнатите позволяват техните склуптурни бюстове да се отразяват в множество портрети. От по забравените декорации, женските голи същества са по-подходящи като главна тема в завръщането и изучаването на човешката фигура. Рисунката се изкачва до този обем благодарение на техниките на оцветяване. Играта на светлини и сенки, заедно с перспективата, прави реалността по близка до рисунките. „Еsfumato“ разсеива затворените линии на контура на рисунката овеличаваики дълбочината и това което ще преследва от тук нататък: доближаването до естественото. По тази причина рисунката спира да бъде нещо спонтанно и се подлага да стане истинска дисциплина.

Барокът се простира дп седми век. Използва преувеличено всички ресурси принесени от Ренесанса за да изрази широк обхват от начини на мислене, от гибелта на бедността до блясъкът и величието на благосъстоянието. Справедливостта и еднообразието са пречупени от образното изобразяване и добре изпипаният му максимум, който  се движи и да привлича наблюдателят.

От деветнадесети век напред продължаващата еднаквост, която преследваше историята на рисуването е пречупена. Разклонява се на множество от стилове: романтизъм, реализъм, импресионизъм, екзпресионизъм, фаувизъм, кубизъм, футуризъм, сюрреализъм... Въпреки това, всички те се възползват от досега принесеното като инструмент за да изтъкнат нови техники за доближаване до обществото в коеот живеят.

Източник:   http://www.dibujosparapintar.com