Marthkateology

Добро утро!
Прекалено много обичам Буковски, но да ви призная, много рядко го слушам сутрин. Действа ми някак прекалено … както Буковски само умее и когато е от сутринта, не, не. НЕ. Обаче днес нямаше как, станах и изпитах неистово желание като към месо да слушам рецитали на любимия ми поет. И сега ги слушам. Няма как да не споделя, че сега се чувствам като него. Не само не съм доспала, вечерта беше страхотна и плашеща от друга страна. Вечер, задаваща въпроси, но не даваща задоволяващи отговори. А аз .. аз не знам! Какво да мисля, в какво да вярвам, а какво да правя още по-малко. Иска ми се някой да ми каже, та да мога да направя обратното на спокойствие.
Обикновено поетите не могат да рецитират своите творби добре. Но не и Буковски. Когато започнах да ги слушам ми се сториха твърде странни - прави дългииии паузи, прекалено много си играе с интонацията и най-странното - обича да си удължава някои гласни, много! Велик е! Сега обичам рециталите му, макар и много да избягвам да си ги слушам сутрин.
Сутрин е. Аз съм будна, въпреки че съм си легнала в 5, а да съм станала в 10 е непонятно за мен и да не бях се прибвала в 5. Слушам Буковски и си мисля как изобщо не съм се сетила да пия кафе и чак сега се сетих. Няма да пия. Лягам си пак и с малко късмет ще закъснея за даскало.
Лека вечер. оф както и да е …

Да бъдеш зрял не е позитив, а да се налага да бъдеш зрял е по-скоро наказание… особено за човек с детски гуменки и калъфче за телефона - светло розова овца с розово цветенце на косата :D. Лично аз не искам да пораствам, нещо като Пипито съм само че тя е била влюбена в детството, а аз лично намирам пубертета за по-вдъхновяващ. Буковски във “Всичко на масата” така беше описал живота на един средно статистически работещ човек, че ако имаше мост на близо щях да скоча от него. Звучеше невероятно прав, логически издържан и много реален. Книгата я има във всяка по-голяма книжарница, ще разберете какво ви говоря (от друга страна - внимавайте с Буковски, води до пристрастяване). Осъзнавам колко е прекрасно да си на 17 и не искам да свършва. Уви, остават 9 дена. За разлика от преди не смятам да изпадам в някакви състояния на размисъл ( това е толкова нездравословно … ), смятам да живея както сега - като 17-годишен човек! Не е толкова зле - аз съм изключително разумна ( дори и понякога да не ми личи, не се заблуждавайте от това ).
Мисълта ми е, че за мен няма грешки. Има само неща, които правим. Има Фройд, има егоизъм, простотия, има невежество, те ни карат да вършим т.н. грешки. Някои мои минали действия биха могли много лесно да се сметнат за грешки от хората. 21. век, а толкова много консерватизъм! Понякога имам чувството, че единственото предимство да живееш в 21. век е, че повечето мъже познават епилацията!
Да не съжаляваш за нищо не е просто клиширан израз, но е много ои-лесно да го кажеш, отколкото наистина да го изпиташ. От части аз съм успяла. Особено в този момент, сега.
Преди живях в миналото и знаех колко е вредно за здравето това. Сега живея по-скоро в настоящето и се усмихвам щом чуя някоя песен, която ми навява прекрасен спомен. Доволна съм и съм благодарна за всяка една песен! За всеки един момент - нещастен или щастлив, отчаян или слънчев … няма значние. Мога само да се надявам, че на 18 ще бъдат само слънчеви и щастливи ( доколкото това е възможно ). Вече имам чувството, че този пост звучи като прощаване с живота Какво да направя като пиша каквото ми е на сърцето ( без онази цензура по-горе, която си нажих ).
Искам да благодаря на хората, с които сме творили спомени. Един от тях е и човекът, с когото творим и този блог. Надявам се, пълнолетни заедно да имаме също толкова, че дори и повече спомени!
Ще се спра до тук.

be continuing (maybe)

почти не ми пука вече…малко ми остава до пълното щастие но и така съм много по-добре от преди, нека не се стремим към съвършенство, когато то е достатъчно близо до нас

Може да ме обвините, че заглавията на постовете ми тук нямат логически смисъл със съдържанието им, но не ме интересува ни най-малко :D. И все пак такъв може да се открие, но дълбоко, дълбоко … може и да се усети. Както и да е.
Имах намерение далеч по-възвишени неща да пиша днес, но вие знаете, че това е мисия невъзможна. Освен това затворена вкъщи, издивявам и не виждам причина защо да не издивявам тук. Почвам по същество … (най-сетне нали).
След 10 дни ставам на 18. Имах намерение още преди един месец да почна да пиша за това, като на всеки десет дни да умотворявам нова простория по въпроса, но заради обстоятелствата и поради липса на муза не го сторих. Аз чуствам всеки нов период от живота ми като истинско ново начало - настъпването на нова година, новата учебна година, мой рожден ден, настъпването на лятото, Джулая и всякакви подобни събития. Сега, когато се разделям с един цял период от своя живот, при това толкова щастлив и изпълнен с всякакви щури моменти, се чудя как не съм се депресирала още. Опитвам се да си направя някаква оценка на всичко, което е било, и да се опитам да си представя какво ще бъде …
За разлика от повечето хора на моята възраст, аз се натъжавам все повече, когато пораствам. Като си помисля, колко бях натъжена, когато се разделих с крехките си 15 години, сега, когато …. (няма да прекалявам с определенията) може би далеч не съм осъзнала. Нищо. Не съм особено щастлива от това, че ще ме пускат по разни (…) клубове, че ще мога легално да си купувам цигари и алкохол и подобните му там привилегии на един пълнолетен. Никак не е достатъчно като компенсация. Е, да, животът не се свършва, но е някак странно …
Нали обикновено миризмата събуждала спомени. Моите спомени се събуждат от песни. А на толкова песни имам и хубави, и лоши спомени… Дори сега слушам една от тях - Wonderwall. Поздрав за Матри и Ивон! На много песни имам и повече от един спомен - пример - Californication - специален поздрав за Шон, който добави още един спомен към тази песен и който никога няма да прочете това! Толкова много спомени, не искам да се сещам за всички, че ще се натъжа.

be continuing …

Доктор Хаус твърди, че хората лъжат. Преди два дена в откровен разговор една приятелка ми каза, че вярва на хората, но не и на Дявола в тях. Аз мисля, че и доктора и приятелката са прави. Както и да го кажем истината е една - хората доверие не заслужават. То обаче им трябва, винаги го искат, гори, когато добре знаят, че не могат да го оправдаят … никак! Това е свързано с човешкия егоизъм и себелюбие. Дори и сам да не си вярваш, прекрасно е да знаеш, че някой друг вярва в теб, нали? При все, че сам си го излъгал и манипулирал … Това е да бъдеш човек! А да вярваш на хора е глупаво.

В духа на повечето си постове и на този заглавието е на любима песен. Сетих се днес за невъзможните неща, които ни се случват постоянно. Ти стоиш, гледаш, то става - а ти никак не вярваш. Няма нищо невъзможно - да, да! Има, ние всички знаем, че е така, но все пак продължаваме да си вярваме, че видиш ли - нещо е няма как да стане. Наивно. Както на финала на европейското ( ще ви излъжа неволно коя година беше, ако не се лъжа беше преди около 5 или 6 години, как лети времето … ), когато домакините Португалия играха с Гърция (?!!! - боговете тогава се шегуваха с нас), Гърция си водеха почти през цялото време, дори и през последните 2 минути не спирах да вярвам, че Португалия ще вкара 2, 3 гола и ще ги бие, а когато това не стана, приемах съвсем в рамките на нормалното съдията да даде продължение, просто за да не бъде шампион Гърция. Наречете ме гъркофоб пък! Не може така!
Ex, да беше всичко толкова несериозно. Силата на човешкия егоизъм и себичност е толкова могъща, че е готова и на невъзможното дори. О! и на човешката простотия. Би следвало гении на кажа, нали? Е, наречете ме мизантроп …
Невъзможното е навсякъде около нас. Не му се чудете, както правя аз, а му се радвайте! Ой!

   Това ще ми е вторият пост за Мюзик Айдъл и по-специално вдъхновен от Иван Ангелов. Първият без да искам изтрих, но нищо не сте изтървали Тогава мнението ми беше противоречиво, харесвах го, а не знаех защо по дяволите харесвам този простак и исках да си отговоря на въпроса всъщност той артист ли е или се опитва да стане такъв в очите на хората, имайки подобно … безсрамно (бих могла и много други етикети да му сложа, но има ли смисъл) поведение.
    Сега вече знам защо го харесвам, а той дали се прави или не, не ме вълнува ни най-малко …
    Още първия път, когато го видях си казах - интересен е, дано стигне до финала, ще го гледам. Още в предния си пост бях споменала, че MI 1 не съм го гледала, намирах го за ужасно скучно, сковано и не ми се занимаваше с глупости. Бях твърдо убедена, че и второто издание на предаването няма да гледам - не ми се занимваше с глупости. Случайно попаднах на това-онова и видиш ли - то било много добре направено, с много мисъл, изобщо евала! И журито - жури, а не само чалгари и един Дони. Участниците са по-добре подбрани, а що се отнася до първите кастинги - бисер до бисер.
   Лирическото ми отклонение както винаги стана много дълго. Бих се отклонявала лирически и още, но не искам да ви го причинявам.
    Бях толкова твърдо уведена, че няма да изгонят Иван днес, че дори и не мислех за евентуално друго развитие на нещата. Убедих се, че когато съм сигурна в нещо (или искам нещо много, ама много), то никога не става.
    Да говоря за това колко много загуби БТВ и МА днешния ден, изгуби, да. Има хора, които много симпатизират на Иван, всички останали много го мразят. Не знам защо, но все по подобни образи си падам. Съмнява ме да има човек, който е чел Буковски и да остане безрзличен към него. Той или ще го заклейми и отрече напълно, или ще се ВЛЮБИ в стила му. Та Иван по същия начин. Макар той да простее за разлика от Буковски, който е брутален, мисля, че двамата си проличат по своята уникалност и непукизъм. Не, май по-скоро само по непукизма.
    Иван е различен, Иван е перде, Иван прави какво си иска, без да се интересува от никого, Иван не се подмазва, не лиже задници (за разлика от други), приема нещата, каквито са. Гонят ме - ОК. Не като някои други руси лигли, които не са съгласни с вота на публиката.
    Бях сигурна, че ще го оставят, защото той е шоуто, той прави рейтинга, заради него хората гледат това предаване - и тези, които го харесват, и онези, които не го. Прецакаха сами себе си продуцентите.
    С повече от 50% вот в сайта на МА, той днес излезе с 63% (приблизително) против. Възможно ли е това? При цялото отношение на всички към Иван, при клиповете, които пуснат за него, които са така направени, че да не видиш нищо добро в него, има хора, които го подкрепят и харесват. Противниците на Иван ги наричат 12-годишни момиченца. Еми не са само те. Хора с висше образование му симпатизират, ако е толкова важно да типизираме и определеним точно почтателите му. Точно други хора биха били харесвани от 12-годинишни ученички - да речем Денислав(а) - ако той изобщо е харесван от някого….
    Иван твърди, че вотът му е нереален и че са изгонили заради това, че всички от екипа го мразят. Възможно… много възможно. Но биха ли си изгубили златната кокошка заради неприязънта на останалите към Иван - тъпо. От друга страна наистина не мога да приема, че този вот е реален, при всички обстоятелства изглежда преиначен.
    Може би продуцентите готвят за Ванката нещо друго, знае ли човек. До тук доста добре си изиграха картите и работиха много разумно и всичко беше точно. Ако с това свършва участието на Ванката, на 9-и април Иван и Андрей допуснаха най-голямата си грешка и направиха “великденски подарък”* на Слави.

    Дали беше Най-големия не зная, но беше различен, открояваше се, а това е най-важното.
    Не ми се иска да мисля повече за него, че ме хваща ад.
    Мир по света!

*цитирам фен на Иван А. от форума на МА.

какво е за миг да те връхлети целият ад и целият рай, да не чувстваш, виждаш, чуваш, знаеш, искаш, можеш, дишаш + ~

безвремие, -липса на посока,цел,мотивация,- когато слънцето е бяло, земята равна, цветовете празни, когато няма начало и край и трудно различаваш дали изобщо има или няма…
случва ми се често, днес ми се случи отново… прекрасно е, чувство което няма име и трудно намира описание

едни от най-ценните ми моменти са били, когато съм била сама

Аз съм съвкупност от тези моменти

и няма нищо по-хубаво от това някой друг да те разбере, да бъде част от тези моменти, да стане част от теб и да те обикне

днес моите детски навици ги застигна безвремието и разбрах колко проблеми всъщност ми създават те

но и днес си пожелах никога да не ги изгубя, защото знам че без тях съм изгубена

днес моят миг безвремие продължи часове

и ах, как ми се искаше да си с мен!

Ще те разбирам всеки момент
Ще се усмихвам с теб
Ще те разбирам всеки момент
Отлитам бързо към теб
Земята няма нищо общо с мен

Самотен човек, мълчи
Самотни са лицата ни обречени
Самотен човек стои пред мен
Самотни са телата ни облечени

Ще те разбирам всеки момент
Или …
Ще се опитвам всеки момент да те разбирам
Защо не кажеш нещо?

Самотен човек, мълчи
Самотни са лицата ни обречени
Самотен човек лежи до мен
Самотни са телата ни прехвалени
Самотни са лицата ни обречени
Самотни са телата ни прехвалени

Ще те разбирам всеки момент
Ще се усмихвам с теб
Ще те разбирам всеки момент
Защо не кажеш нещо?

Самотен човек, мълчи
Самотни са лицата ни обречени
Самотен човек, мълчи
Самотни са телата ни …

Самотен човек изчезва от мен …

Самотен човек
Самотна е земята плаче вместо мен
Самотен човек
Самотна е земята плаче вместо мен
Самотен човек … съм.

Остава - Самотен човек

Съм

но обещавам да прекарам следващото безвремие с теб

Или

поне ще се опитам

10 съвета как да си хванем гадже:

1. Разбери какъв тип искаш. Направи списък с качествата, които искаш той да притежава като да речем интелект, чувство за хумор, чар и каквото там си искаш.
2. Реши в какви възрастови граници да го търсиш. Освен това трябва да си сигурна, че не изпитваш влечение към някое бивше гадже и си готова за нова връзка.
3. Харесай си някакъв тип, с когото имаш най-големи шансове и си приличате духовно, психически и физически.
4. Вземи под внимание момчетата на работата или в училище. Има ли сред тях такива индивиди, които да отговарят на изискванията ти.
5. Взимай участие в различни дейности, срещай се с повече хора.
6. Набележи си някого.
7. Накарай „мишената” да се чувства добре и желан, като се интересуваш от него.
8. Помоли някого на когото имаш доверие дискретно да се изпусне пред момчето за твоя интерес.
9. Ако нямаш търпение, прати на момчето бележка или нещо подобно, с което да намекнеш интереса си към него.
10. Имай фантазия …
Много е важно да стане ясно, че това НЕ СЪМ ГО ИЗМИСЛИЛА аз. Това е сбит преразказ на статия, която четох наскоро. Няма да кажа къде, защото не ми плащат за реклама, а и не си заслужава просто да спомена в кое списание го прочетох.
Направи ми огромно впечатление. Смях се, бях в шок, пак се смях, после помислих малко. Ок, да ясно ми е, че се пишат всякакви глупости по списания и вестници, защото НЕЩО трябва да се пише, обаче правилно ли е. Това е безкрайно шантаво. Добре, трябва да е на подобна тъпа тема, но защо трябва да се дават подобни изключително глупави съвети, та на мен изключително много ми заприлича на готварска рецепта…
Не съм романтик. Дори любовта и гаджетата са тема, която не ме вълнува особено и нямам мнение по въпроса, но се подразних, че от такива възвишени неща са останали скромните: „ Направи списък с качествата, които искаш да притежава.”
Ако писах за това преди около година, сигурно щях да започна с някакво лирическо отклонение, в което да обясня, защо няма любов и самото понятие да не го употребя нито веднъж. И някой да ми беше казал, че ще заклеймявам прагматизма в спорове и т.н. нямаше да му повярвам.
Пиша ги тези неща не заради друго, а защото ми се иска да живея в свят без прагматизъм. Хора, не правете списъци, а правете това, което искате на момента. Времето е малко, животът не е вечен; красотата е навсякъде; истината е изчезващ вид, а мечтите и щастието май са спасението.
Край.

има няколко неща в моя живот, които са ми повлияли доста и така като гледам почти всички са ми на стените. не друго, ами съм ги окичила с всевъзможни снимки (на момчетата от Ред Хот, Бийтълс, Хендрикс, Мерилин Монро, че дори и Боб Марли, Люк Скайуокър, Боб Дилън, плакат в умален вариант на мюзикъла “Котките”, разбира се и на “Коса”, една от китарите на Джон, барабаните на Чад, Антъни с Далай Лама, картина на Пикасо, аааа и как можах да забравя, човека, който считам за божествен - Джим Морисън и знака на мира и някакво хубаво цветенце и един китайски йероглиф, които забравих какво значеше); плакати (десет плаката на Ред Хот и един на Куин) и една рисунка (моя забелете, бях нарисувала в някой от часовете Джон Фру да свири на китара); един автограф (от Наско от БеТеРе (party), много смешно беше, когато му го взех, страшно много се страмувах да отида, всички ме виждаха колко бях развълнувана от предстоящия техен концерт и колко съм щастлива и почнаха да ме убеждават да отида да му поискам автограф, аз разбира се се срамувах ужасно много и на тези провокации отговорих с нормалното: “като толкова много знаеш, отиди ти вземи!!” и да… отиде Маги взе автограф за Катя, при което видях, че не е страшно и разбира се реших, че искам да поздравя Наско и отидох и аз взех автограф за Катя, при което той ме попита: “Вие колко Катета сте?!”, отговорих му:”Много.”); статия (къщата на Антъни Кийдис от сп. Паралели :D, за което е редно да благодаря на Женя, която ми посочи списанието да видя нещо, някаква глупост, при което аз изпаднах в някаква възвишена еуфория, защото видях, че има статия за Антъни … ако не беше Женя - нямаше да знам и щях да си остана в неведение, че къщата му е в италиански стил, което нямаше да предположа, че във всяка от стаите му има статуя на Буда (това можеше да се очаква) и няколко снимки на къщата му - уверявам ви, много е симпатична ); карта на Европа и две знамена - Самарското и “Свобода или смъртъ”. май е само това. от всички неща, които са в стаята ми, 80% са Ред Хот, може би и повече. обичам да си лягам вечер и да виждам нещата, които са ме вдъхновили; да ставам с тези същите неща и изобщо да няма място, към което, ако се обърна да не гледам прекраснотии. до мен на бюрото са овцата Джони (от Джон Фру, иначе имах и една черна овца, която също беше Джон, но беше кръстена на Ленън) и снежният човек Меджик (кръстен на култувия албум BSSM).
казах ли ви, че до мен на оранжева (любимия ми цвят) прежда висят и две обложки от албуми на Ред Хот - на Californication и на One Hot Minute, а над леглото ми може да се види обложката на BSSM, която е уникална.
някой друг път ще ви разкажа защо, как, кога са ме вдъхновили и променили нещата от стената ми. само две неща липсват на стената ми, които са важни за мен. едното е Буковски. от много време се каня да си изкарам някоя негова поема и да я закача, но все забравям. този пост ме подсети, че и дори знам коя ще е поемата. бягам да я закача

Няма нищо случайно.