Marthkateology

post

в последните 24 часа сякаш ми се притичва на помощ интернет пространството(и аз като Слави Трифонов леко невежа по тези въпроси)
- стари профили из сайтове, публикувани снимки, коментари…

бях забравила колко е освежаващо да се занимаваш с последното нещо, което ти е нужно и полезно в момента и в същото време да чувстваш огромно удоволствие от това. Така и така последните седмици всичко минава като на филм, твърде нереално. Блогът със своята си стабилност ми напомня за идеите, които бяха изникнали покрай него (нищо че не можах да вляза 5 минути опитвайки се да си спомня парола и след това взимайки си нова…)От самото си създаване си пое по своя път и сякаш нищо тук нямаше да бъде такова ако беше планирано, доста е важен бих казала, блогът. Та щях да разкажа как в послено време в главата ми е адски объркано. Имам много неща, за които трябва да мисля и нещата и хората, които ми помагат да минавам по-лесно през тези периоди, изчезват малко по малко. Никога досега не съм се чувствала толкова отчуждена от всичките си приятели и познати и от всички неща, които обичам да правя.Сигурна съм, че не е толкова сериозно, а просто една от онези дупки, с присъствието на които всички сме свикнали. Очаквах някой от някъде да се появи и просто да ме попита “Как си?” или нещо друго съвсем малко като обаждане по джемса, но не винаги нещата се стичат по очаквания от нас начин. Един от принципите ми е да търся винаги причината за отношението на останалите или за случилото се в себе си и в своите действия, да преценям нещата от всички възможни ъгли… трудно е, но пък не е невъзможно и се получава доста често.Зная също и че когато се почувствам отчуждена от близките си хора, трябва да намеря начин да се върна при тях. Повечето пъти процедирам така, сега обаче ще си седя кротко и мирно и ще чакам някой слънчев ден те да ме потърсят, защото съм чувала, че доброто приятелство се крепи на взаимни усилия.мхм…Аз опитах да говоря, нищо не стана, после си замълчах и започвам да виждам, че май отсреща няма никого. Жалко, че тук е само блогът, който попива обърканото ми изтичащо съзнание, един проект възникнал от една приятелска идея, недовършен, нешлифован, кривнал от пътя, пълен еквивалент на приятелството ни. Дано поне той се развива нагоре.

Бих предпочела липсата на каквито и да е коментари към този post.

Благодаря.

Здравей, свят!

От известно време насам нямам възможност да себе си сутрин да кажа едно “здравей” с усмивка, а какво остава за всичко останало. Животът понякога изглежда много глупав, но най-важното е да се правим, че не е такъв.
Напоследък страдах от фобия да вземам решения от страх да не сбъркам. Взех доста решения и сбърках с почти всичките. Сега трябва да поправям грешките си и да се надявам, че няма да има особено големи последствия и че по непукиски ще си продължа напред.
Един съвет - не предприемайте промени, когато всичко ви е ok. Животът е shit в по-голямата си част и подразделения, така че е малко вероятно нещата са станат по-добре. Хубаво е смелост да не липсва, обаче смелчагите общо взето са глупаци. Аз съм глупак и не зная утре какво ще правя. Зная обаче какво не искам да правя! Искам да ви кажа и много други неща, но съм убита вътрешно.
Мили хора, бъдете с мен духовно! Стискайте ми палци утре!

П.П. За да се проумее заглавието, трябва да се знае предистория. Няма да ви я кажа.

Днес осъзнах, че ми липсва рока. Той е нещо като витамин, който трябва да получаваш редовно в регулирани дози (по-малко - много зле, повече - води до болезнено пристрастяване). Напоследък поради обстоятелствата, неподлежащи на промяна, не получавам достатъчно рок. Чувства се огромен недостиг. Щом чуя някое любимо рок-парче, се зареждам с енергия сякаш от някакъв планински извор ( това звучи като от реклама за минерална вода … ).
Обичам я тази музика. Обичам я повече отколкото обичам много други неща. Любовта ми към рока е толкова реална и толкова вярвам в нея, че чак ми е неудобно да говоря повече за това . Просто това е музика от душата за хора, които са по-специални. В началото е било така, сега пак е така. Да си бунтар не е мода, а е вътрешно чувство. Рокът е символ точно на това. Дори и по-новите музикални стилове, чиито почитатели са по-разкрепостени от нормалния средностатистически рокаджия, не се доближават до бунтарството, не комуникират с него по никакъв начин.
Ще се спра до тук. Някои хора знаят за какво говоря, за останалите - колкото и да пиша, пак няма да ме разберете. Просто искам да се докосна до един айсберг от рок. Дано стане скоро, че в противен случай изпадам в абстиненция.
Мир вам!

В период, в който не зная къде съм и кога е, в който се събуждам и си мисля, че утре си е на следващия ден, а то се оказва, че е днес; в момент, в който ми се спи, а слушам Металика и си общувам с блога, се налага да свърша малко училищна работа - едно есе по физика (не се смейте, това си е задачата :)), смятам да го споделя с вас, за да не остане получуто от едни заспали хора в едно заспало време - 7.30 сутринта. Темата е “Светлината и доброто, и тъмнината и злото”. Есето е импровизация

                                                                                                                                                 ****

Светлината в ежедневния смисъл е субективното усещане, породено от възприемането на електромагнитно излъчване с дължина на вълната, която е видима за човешкото око. В по-общ научен и технически контекст светлината е самото електромагнитно излъчване, независимо от дължината на вълната. Според съвременната физика светлината представлява вълново-корпускулярно лъчение, т.е. едновременно се проявява като поток от частици (фотони), които могат например да избиват електрони (фотоелектричен ефект), а в друг случай се държат като вълна - наблюдават се явленията дифракция и интерференция. До тук добре, който разбрал - разбрал.
Още преди да има понятие като физика, а какво остава за съвременна такава е имало философско-религиозна представа за светлината като такава. Едва ли има култура, в която светлината да бива възприемана като отрицателно явление (тук имам предвид слънчевата светлина, а не мълнии, светкавици и други подобни, които са символ на Божия гняв). Обяснението за това е толкова логично - просто нашата природа е пригодена за живот през светлата половина от денонощието и съвсем в рамките на пренормалното е, че един от най-древните религиозни култове е именно този към Слънцето. Познат е пречупеният кръст, който в древноста е бил знак на Слънцето, а през 20. век Хитлер го е обърнал и го е направил символ на нацизма (има и народи, при които този символ е същият като хитлеристия като например старобългарския знак на слънчевия диск, който представлява затворения кръг на прабългарите и символизира горния свят, слънчевия диск и отвъдното). Примерът с този древен знак, станал символ на няколко неща - всеприетия символ на доброто и добрите сили - Слънцето и най-голямото зло на света - нацизма. Светлината и тъмнината се сливат постоянно в едно, за да го има физически свят, а доброто и злото, борейки се вечно, изграждат духохния свят на всички онези същества, които чувстват и мислят.
Тъмнината е липсата на светлина. Или ние така сме свикнали да мислим. Нощта е времето, в което духовете излизат, вампирите ловят, злите сили са на свобода и действат. Това е според митологията, разбира се. Славянската митология е пълна с подобни примери - вампирите и върколаците; самодивите, които са горски духове от славянската митология и българския фолклор, неземно красиви и вечно млади, те излизат при мръкване, перат дрехите си на реки или езера, а после играят вълшебно хоро на някоя поляна, страхуват се от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват. Тези три примера от славянската митология са само капка в морето. Славяните са вярвали в съществуването на много други духове и същества, които излизали нощтем, а подобни вярвания има в почти всяка политеистична и древна религия.
Това далеч не е случайно. Древните както са били примитивни, така са били прави за много неща, за които на европееца са му трябвали векове да достигне и още векове и напредък в науката да докаже. И до ден днешен стоежа на пирамидите си остава загадка, вавилонските астролози са познавали звездите много добре за 2-3 хилядолетие преди Христа, а древните гърци са знаели, че Земята е кръгла, за което е свидетелство описанието на титана Атлас, който крепи небето като наказание от Зевс. Статуя на титана го показва да държи на раменете си кълбо. Освен това много митове за сътворението от цял свят разказват за това, че животът се е зародил във водата (която е безпорен символ на живота), до която теория стигат и съвременните учени и се смята за най-вероятна.
Светлината като символ на добро е добре известна. Последните думи на Гьоте са били: “Повече светлина” и има доста тълкувания относно тях. Дали той е искал да даде съвет на хората, които е обичал и на хората след него или просто е искал да дръпнат пердето, за да усети Слънцето за последно си остава неизветно. Ясно е обаче друго, че подсъзнателно хората обичат светлината, защото се страхуват от неизветсното. От край време то тревожи човешкия род. Древните гърци са се подчинявали на несправедливите си богове от страх да не би да дойде на власт Хаосът, първичното празно пространство, което стои в основата на всичко. От Хаоса произлизат мрака (Ереб) и нощта (Никта). Макар и да са минали хилядолетия човекът не се е променил особено. И днес всички се боят панически от неизвестното - утре, бъдещето, после… Мракът е неизвестното - както ли има след един метър, а след два, дали да продължиш или да спреш докато не изгрее отново Слънцето. Именно заради този подсъзнателен страх тъмнината е станала символ на злото. Или заради нуждата от някакъв символ.
Всичко е относително е казал Айнщайн, създателят на теорията за относителността. Светлината и тъмнината са също относителни - светлината е малко по количество тъмнина, а тъмнината е малко по количество светлина. светлината и тъмнината са едно и също нещо - едно и също битие, една и съща проява. Всичко на този свят е от едно и също начало, само че степента е различна. Грозното и красивото описват едно и също качесво, но в различна степен. Нещата са същите и с доброто и злото. Кое е добро и кое е зло е различно за всекиго от нас. Ценностите са индивидуално проявление в наши дни. Нарушението на един или няколко общоприети закона за някои са съвсем в рамките на нещата. Но най-общо доброто е онази градивна сила и позитивна нагласа, а злото е точно обратното - деструктивна сила и отрицателна нагласа.
Цитирам “Битие”, “Сътровението”: ” 3.И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. 4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. 5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.” Светлината дава началото да света. Тя е градивната единица. Тъмнината от своя страна е нейният антипод, нейната пълна противоположност.
Няма нищо, което е да е само черно и такова, което да е само бяло. Ако не беше прекрасното було на нощта, нямаше да изпъкват звездите, които са толкова прекрасни и красиви. Няма символ, които да е еднозначен, няма понятие, което да се приема от всички по еднакъв начин. Красотата е най-важна, а тя е там, където има светлина, но е и там, където има тъмнина.

Не че не ми се спи. Дори изгарям от желание да гушна възглавницата, но повече искам май да кажа “здравей” на блогчето, с което не се бяхме виждали около седмица, а може би и повече.

Здравей, мило блогче!

Искам да ти кажа толкова много неща, не знам откъде да започна. Май ще е най-добре да изоставя главните букви и да продължа да имитирам. неуспешно. е, успешно ми се получават други неща. получаваха. ДАНО!
сега, когато всеки ден се срещам с миналото си, казвам му и на него “здрасти”, защото иначе би било неучтиво, се замислям все повече над онези неща, над причините за тях. много са глупави. мал ми е за тях колко много са глупави. иска ми се да … да не мислех за тях. може би да беше пак тогава и аз пак да си бях същата. лудоста си заминава и макар да не си е заминала напълно (все още), вече започва да ми липсва. разбира се, липсата и е заместима. нормалността обаче също води до пристрастяване, а аз от това смотано пристрастяване най-много съм се бояла. нямах много време да се страхувам, че ще ме догони, защото беше толкова далечна и въображаема, но сега ми се струва леко реална. леко, защото се познавам, а реална, защото аз изненадвам дори себе си понякога.
слушайки Роби Уилиамс тук, слушайки го и в леглото, защото и навън слушат него си мисля за …глупости. мисля си за предрасъдаци и предубеждения и понякога съжалявам, че не страдам от почти никакви. страдам от това не заради друго, ами защото около мен ги има в големи количества, а е по-лесно е да съдиш другите, отколкото да погледнеш себе си и да видиш, че мамка му не си никак по-различен. затова не обичам да съдя никого. но е глупаво да гледам как някой го прави спрямо никого за нещо, за някога, за някъде, за сега. малко е и глупавичко, че не искам да ви го кажа така както е, за да ме разберете, но пък и няма смисъл това евентуално начинание, защото вие пак няма да ме разберете. а Роби си пее за някакви ангели …
1:31, а аз копнея за сън, изпитвам нужда да пиша (?), а като си легна си мисля за Ницше. хората си страдат от предрасъдаци, а аз от инсомния. имам да ви казвам още много неща, но ще да е в някоя друга безсънна нощ, в която ще слушам AC/DC. Роби ми действа разчувстващо, а аз на това чувство (разбирайте да се разчувстваш) не съм му особено голям фен (разбирайте, че много я мразя тази част).
не прекалявайте с кофеина. сладки сънища!

П.П. този пост нямаше нищо общо с Ван Гог (може би освен лудоста), но тъй като днес небето е обсипано с много звезди, а аз съм им почитател, се сетих и за тази прекрасна картина - и на нея съм й огромен почитател. дано да й сте се насладили и ако не тази вечер, то някоя друга погледнете небето - дано е толкова красиво, колкото е днес!

темата, за която ще пиша не заслужава главни букви. ужасът, които преживях и преживявам от години насам заслужава единствено възмущение.
бензинът, дизелът и всичките там горива поскъпнаха. ок. до тук добре. приемам го. но искам да питам, защо вече повече от един месец аз пътувам в ПЪЛНИ! автобуси. като казвам ПЪЛНИ! това значи малко повече отколкото можете да си представите. билетчето е един лев, а обслужването никакво.
не че това е от вчера. тук винаги си е било така. билета поскъпва с всяко лято, а всички се гъчим като мариновани цаци във вмирисана консерва. защо?! защо ли? защото … нашите туристи са най-сложните и интересни животни в цялата Вселена. ако я бях обходила щях да ви кажа със сигурност, че е така, не съм, но предположението ми е с някаквите си 99% вероятно.
за тези същества понятието “следващия автобус” не съществува. следващият в тяхните мозъци е далеч както е следващият живот, може би и по-далеч, макар между този и следващия ги делят мижавите 12 минути! 12 пъти по 60 за някои хора е равно на векове. поради тази причина те се тъпчат в ТОЗИ автобус без значение има ли място, няма ли. разбира се, отново по законите на Мърфи тези хора са с тегло над средното и това прави нещата още по-драматични.
другото специфично за животното наречено “турист” е навикът като видят автобус да вървят след него, независимо закъде е откъде е, какъв е и дали не е по средата на улицата! тези същества не са чували, че първо се изчакват хората да слязат и после се качват другите. тяхното първично отношение и държание е подобно на хищник, готов за лов. тези хора се бутат, блъскат, все едно от това им зависи живота. прави впечатление, че те са на почивка, … обаче никога не вървят пеша и макар средната работна заплата в Западна Европа (откъдето идват повечето ни туристи) да е около пет пъти по-висока от тази тук, те НЕ се возят в таксита. колкото и да е пълен автобусът те не изчакват другия, ТОЗИ е важният. никаква мисъл в перспектива (кой говори за мисъл изобщо, има ли я?). както и да спре шофьорът те винаги залитат и се блъскат в теб. реалност.
това е винаги. днес обаче се случи нещо, което до сега не е. кондуктурката (те също по правило са с тегло над средното, което прави разминаването с тях същинска мъка) говорейки си с човек до мен ме посочи и каза: “като това (имаше предвид мен) с големи раници (аз бях с една огромна раница с дрехи и куп книги) само че по-мургави (за протокола аз съм русолява, със сини очи и кожа доста бяла). постоянно се качват. пазете се от тях.” ако не сте разбрали с какво ме сравни кондуктурката, ще ви подскажа - джебчийка… това премина всякаква граница и аз мисля, че повече в автобус от тази фирма и с този маршрут няма да се кача! въпреки рошавата коса и неугледния си вид днес трябва ли да бъда шаблон за това, от какво да се пазят пътниците в градския транспорт! просто нелепо! от тук нататък ще бъда заплаха само за гларусите по алеята. повече в автобус - не!
казах ви за туристите, споделих си за автобусите, сега остава за деня на детето. ами нищо нямам да ви кажа относно него, освен да го честитя на всички, които се чувстват деца! на мен днес никой не ми го честити, макар да нося детски гуменки и да имам венче на дветенца. дано до края на деня да се намери някой, който да каже честито! и на мен.
Запазете детското в себе си!

Всяка година по цял свят днес се чества световния ден без цигатен дим. Според едно изследване България е първа с Европа и втора в света, след Куба, по брой на пушачи на глава на населението. И това число продължава да расте. Все повече младежи под 18 години запалват първата си цигара, която е първата стъпка към прострастяването.
Чудно как ли има хора, които още пушат при всичките научни изследвания, които след всеки изминал ден допринасят към вредните въздействия на тютюна върху нашия организъм по още някоя болест. Тютюнопушенето увеличава риска от сърдечно заболяване, а ако прибавим и други фактори като прием на алкохол, надмормено тегло риска се увеличава. А ако пушите и приемате контрацептивни таблетки риска от сърдечно заболяване се увеличава 30 пъти. Тютюнопушенето е освен рисков фактор и за развитие на карцином на белия дроб. Карциномът се лекува трудно и бавно. С всяла изминала цигара се увеличава шанса да заболеете от тази белодробна болест, макар и че при една-две цигари на ден също е възможно. Всеизвестно е, че цигарите причиняват множество тумори, а също така и че застаряват кожата, зъбите на пушачите често за жълти, любителите на тютюна измарят много по-лесно и бързо от непушачите.
Финансовият фактор не е за подценяване също. При средна работна заплата в България 300 лв., средна цена на цена на най-често купуваните цигари - 2.50, един пушач, който пуши по кутия цигари на ден, за месец би платил 75 лв. За година се получава 900 лв. И това само за цигари. Като прибавим към тази сума и средногодишните разходи за лекарства от осложнен бронхит, да речем, или друго заболяване, причинено от цигарите, излиза, че да си тровим организма и да живеем същевременно ни излиза доста соленичко.
Да спрем да пушим сега!, защото …

• обонянието няма да бъде така притъпено какво преди
• вкусът на храната ще бъде по-хубав отколкото преди
• сбогом на мириса на цигари
• здрвей, жизненост!
• със спестение пари може да се поглезите
• колкото и време да сте пушите, дишането ще стане по-леко
• рискът от сърцечните заболявания намалява наполовина с всяка година

Да спрем да пушим? Но как??
Ами как. Както спират всички. Много пушачи се оправдават с пристрастеността си към никотина, невъзможността да откажат вредния навик. Ето няколко съвета как може да станете по-силни от него.

• Намерете си мотивация - било то спрестените пари от цигари, било то здравето, било то нещо друго.  Мотивирайте се дълбоко и всичко по-нататък би било по-лесно.
• Намерете си хоби или хобита - нещо, с което да се занимавате през времето,  когато принципно сте пушили.  Рисуване, музика,  спорт, интересен автор - изборът е изцяло във ваши ръце.  Хобито ще ви помогне да не се сещате за цигарите (много често).
• Ако не вярвате достатъчно в собствените си сили, на пазара се продават различни продъкти за спиране на цигарите. Важно е да знаете за тях, че  ако приемате някой от медикаментите и пушите, е два пъти по-вредно, така че преди да отидете до аптеката бъдете наясно щя спирате ли, или ще се лигавите.
• Хранете се здравосложно. След около седмица или две, отганизмът ви ще се причисти и след това, когато приемате отрова (като да речем цигарите) това ще ви дразни много и няма да ви понася.
• Спортувайте.  Ще забележите, че спортът ви прави по-жизнени, а цигарите намаляват вашата жизненост.

Но не бъдете и вие като Марк Твен, който  е казал : “Спирането на цигарите е най-лесното нещо на света. Аз лично ги спирам всеки ден.”  Спрете ги веднъж за винаги!

Аз може да съм луд, но Той не е.

Това казва Лесли от разказа “Студена нощ”, малко след като убива случаен минувач заради кутийка кибрит.
Аз вярвам, че Буковски няма как да не знае, че Той ни е простил. Поне така пише в Библията. Но моят любим Бук май не му вярва. И с право може би не му вярва.
Сега слушайки любия композитор на Буковски - Малер, се чудя аз да вярвам или да не. Все си мисля, че е по-лесно да вярваш на Бог, отколкото на другиго. Логично и лесно е. Аз да речем съм съжалявала винаги, когато повярвам на/в някого, но продължавам със същата грешка и както изглежда ще продължа да я правя докато лично не се срещна с Божия син и не го питам лице в лице простил ли ни е изобщо. Въпросът би бил чисто формален, за да се уверя дали Буковски е прав, защото от този скепсис май и на собствената си преценка не се доверявам напълно.
Обичта е еквивалентна на вярата само че е на по-високо стъпало. Всичко на света е едно и също, степента е различна обаче. Грозното е равно на красивото, но в отрицателна степен. Да обичаш и да вярваш … вярваш, защото обичаш; обичаш, защото … е тук вече нямам обяснение. Обичаш вероятно, защото по някое време омръзва да обичаш само себе си.
Един и двадесет минути, Малер си върви, Буковски е до мен, Луната не се вижда, но пък красотата на нощното небе е компенсирана от няколко ярки звезди. И мен ме има, съжалявам, че повярвах, но не на Буковски.
Обичам Буковски, нямам идея защо е така, но пък имам идея колко точно го обичам - от тук до онази далечна ярка звезда, която окрасява небето тази вечер. Ако Бук беше жив и ме беше накарал да съжалявам, че съм го обикнала вероятно и него щях да спра да обичам. За жалост той не е жив и няма да ме накара да го сторя. Ще си го обичам дори и след като с него се видим в кръчмата в рая (в ада респективно).
Сигурно има и по-красиви вечери от тази, в която слушаш Малер, четеш Буковски и разсъждаваш над безмисли елементи от екзистенцията. Сигурно са в рая.
По всички радиостанции върви Хайдн в момента. Не че се оплаквам… За да бъда възможно най-издигната литературно, ще използвам един познат похват - кръгова композиция. Завършвам с цитат от разказ от същия сборник “Гореща музика”. Между другото има и такава група. Музиката им не е нищо особено, но е по-добра от много други. А! Моцарт! Най-сетне нещо свясно. Това е от “Бира в бара на ъгъла”:
- Ти май си доста черноглед. Вярваш ли в Бога?
- Не в твоя.
- А в кой?
- Не съм сигурен.

       Слушам песента на Аеросмит и реших, че няма как да не го напиша това нещо. Няма как да не ви задам простичкия въпрос има ли кой да ви разсмее. Кой да преобрази тъжната гримаса в усмивка?
       Мен има кой. И слава на онзи там горе, че го срещнах, защото не вярвах, че има такъв човек. Хах, да. Ми да, аз не вярвам докато не видя, докато не усетя. Ако сте чели един мой по-старичък пост относно танците, значи вече знаете колко нямам навика да имам доверие на хората. Сега, когато знам, че човек, който е толкова близо до мен го има на този свят, би следвало някак си да има и други.
        Смотана работа! Има две много лоши неща, които могат да ти се случат - едното е да не се влюбиш, а другото е ха! - да се влюбиш. Не съм много наясно кое е по-лошо. И двете водят до трагизми при слаба психика.
        Аз вярвам единствено във вечността и верността на любовта към себе си (разбира се, пак с уговорката за стабилно душевно здраве). Всичко останало е заблуда, илюзия и някакви такива обърквания. Е, за жалост и аз леко се обърках. Леко де. Та затова ви обяснявам колко е красива тази песен и ви съветвам да си я пуснете и да си мислите за някого, който ви кара да се усмихнете и да се засмеете много искрено и непринудено.

“Махмурлукът е съвкупност от неприятни физиологични ефекти, последващи прекомерна консумация на алкохол.” Това е първото изречение, с което Уикипедия ни запознава с това явление. Тези неприятни “физиологични ефекти” могат да стъжнят деня след дори и на най-издържливият човек. Симптомите са най-вече следните - обезводняване, уморааааааа, световъртеж, гадене, изразена чувствителност към светлина и шум, ГЛАВОБОЛИЕ! и все подобни приятни усещания.
Как да се справим с махмурлука е въпрос с голямо значение. Все от нас знае по някой и друг лек, а аз ще се опитам да систематизирам това, което аз съм чела, чула и се надявам да научите нещо ново и денят след вече да е толкова страшен.

• Разбира се поради настъпилата дехидратация съвсем нормално следва да се поемат течности. Препоръчителни са: вода, сокове (богати на витамин С биха били добър избор), кола или пепси (те от една страна са богати на кофеин и ободряват, а от друга са богати и на захариди, които липсват в състояние на махмурлук).
• Аспиринът не е за пренебрегване в случая. Упсарин с витамин С е добър избор.
• Айрянът е едно доста тривиално лекарство срещу махмурлук. За сметка на това ободрява и действа положително на махмурлията.
• Кафето също е добре познат лек. Добре е то да е слабо, защото кофеинът няма да повлияе добре на вече обезводненият организъм.
• Зелева чорба, зелева салата и туршии също са известни с това, че помагат като врагове на махмурлука. Нямам идея как и защо помагат обаче (ех, защо си признах ).
• Казват, че и чай от женшен помага. Чаят не трябва да е зелен, защото той действа обезводняващо. Женшенът ободрява, освежава и хидратира.
• В “Рап за ръп” на Коза Мостра се пее “клин клин избива“. Повторната консумация на лек алкохол би облекчила симптомите, но за сметка на това после ще бъде още по-епично възтановяването.
• Най-доброто лекарство срещу махмурлук това е витамин В. Приемането му след пиене води до освобождаването на натрушалия се вече алкохол в черния дроб. Изтрезняването става скоро, а махмурлука е никакъв.
  Забележка: Не прекалявайте с витанин В-то.

За край пак ще цитирам Уикипедия : “В рецензия, публикувана в British Medical Journal, екип от изследователи обявява следното заключение: “Няма неопровержими доказателства, които предполагат съществуването на конвенционална или допълнителна интервенция, която ефективно предотвратява или лекува (алкохолния) махмурлук. Най-ефективния метод за избягване симптомите на (алкохолен) махмурлук е да се практикува въздържание или поне сдържаност при консумацията”