А казват, че българското изкуство е в криза. Криза няма и няма да има, докато подобни таланти се раждат в нашата страна.

Много е лесно да оставим “Чувство” без коментар, но би било много забавно да не го направим.

1. Жанрът е трудноопределяем. Преди всичко това е монологична изповед с преобладаващ елегичен характер. След всичко нито се числи към прозаичните жанрове, нито пък поетичните. Всъщност това, че творбата си няма жанр не е важно; важното е, че ние си имаме творбата!

2. Заглавието ни подготвя за същността на творбата. Именно чувството е онова нещо, което е подтикнало автора да пише. Той търси отговор и нещо ни подсказва, че ще го търси още дълго време. Заглавието е в единствено число, но след прочита читателят остава объркан. За кое чувство става въпрос?? Той още има чувства към девойката, но изпитва гняв, чувства се предаден и унизен и отделно е нещастен поради несподелената любов.Чувството е повече от едно, както и читателят не би могъл да се обвърже само с едно чувство, четейки. Много множествени числа.

3.  Произведението се дели на 3 части. В първата авторът описва чувствата си, изразява болката си, дава воля  на страданието си и се пита защо именно той трябва да понася всичко това. Втората част малко обърква: ту я обича, ту я мрази; ще си намери друго момиче, защото му е писнало, уви. Последното изречение се разполага само на абзац. То е ключово: има много риби в морето и човек не трябва да страда много, ако някоя от тях се окаже скрита лимонена пираня. Началото и края - “Болката ме убива… Искам да умра…”  и “И все пак, има толкова момичета!” - показват градацията и израстването на младежа, които иска да преодолее болката си, без да се самонаранява. Изречението е възклицателно и контрастира с апосиопезата от първите две изречения.Читателят добива представата, че хубавата страна на живота, която се търсеше в началото, е това, че героят е открил, че има и други момичета: “Забравям я! Ще си харесам друго момиче!”Възклицателните изречения и тези, завършващи с многоточие, преобладават.

Болката от предателството няма да бъде излекувана скоро и горчивият вкус от преживяното ще остане за дълго време. Но всичко се връща!

“Чувство” заслужено е получила първа награда.

Романтиката била умряла

докато розички беряла,

никак не била помъдряла

и на трънчето пръстчето допряла.

И ето Свети Валентин

вземи си витамин

преди вечерта тежка

с твоята колежка!

Музичка прекрасна,

а до теб жената е ужасна

шоколад и повече вино,

за да ти стане поносимо.

Казват, че любовта я няма,

но всъщност е глухоняма.

И  тя пред теб да е

няма да се разбере.

P.S. Вдъхновявам се от  Трендафил Акациев!

Аз самата не вярвам в благотворителността, просто не вярвам в нейното съществуване. Дали ще става дума за p.r. и подобни големи кампании или за нещо далеч по-скромно, за мен си остава съмнително. Факт е, че хората, които дават пари за благотворителност, (подчертавам дават, а не употребявам “занимават се” и “организират”) най-вече се чувстват удовлетворени след такава проява на човеколюбие, състрадание и т.н., но повече забравят да се уверят, че тяхните пари наистина отиват по предназначение. Получава се нещо средно между парад на “състраданието”и демонстрация на какво ли не.

Всъщност, почвайки да пиша, не исках да отричам благотворителността. В крайна сметка както се вика “хубаво нещо е”, до колко е повече “хубаво” и до колко изобщо е “нещо” си е друг въпрос, който аз дори не съм способна да коментирам. Но частта с “бедността по света” ме порази психически. Порази ме на всички равнища, разсмя ме, накара ме да се замисля.

Боренето с бедността ПО СВЕТА!!! е борене с вятърни мелници. Бедността по света си е проблем на света, защото хората отдавна са преценили, че живеят в джунгла и най-силните оцеляват или пък онези с късмета (да се родят в по-поносима част на света).

Под бедност какво се разбира - скъсани гуменки или да умираш от глад. Всъщност интересно е да се знае, че настоящото световно производство на храна е достаъчно. Би било достатъчно да изхрани 12 милиарда души при различно разпределение. Според данни от 16. юли 2009 г.,  излъчени от United States Census Bureau, населението на Земята е 6 771 милиарда, т.е. днешното световно производство на храна би осигурило на всеки човек на планетата повече от 3000 калории на ден. Въпреки това повече от 500 милиона души страдат от недохранване, а още 800 милиона умират от глад. Толкова е успокояващо да се знае, че храната по света не се е свършила, а от друга страна е толкова отчайващо да се знае, че я има предостатъчно, а много хора не приемат необходимото количество храна на ден.

Затова нека се съберем на плажа и да се борим с бедността ПО СВЕТА!!! Ако не бяхме ние, светът нямаше да го има. Подобни кампании звучат лицемерно. Поне на мен така ми звучат. Европейските институции, чиято рожба е тази кампания, често си организират година в чест на това, ден в памет на не-знам-си-какво-си, ден, посветен на борбата с онова и това, и само за рекламата се харчат толкова пари, колкото биха стигнали да изхранят най-малко две китайски села за години. За организация още повече - бихме изхранили Уганда. Дори не става дума само за това. Проблемът е, че някога да се преборим с бедността е невъзможно. Свят без бедност е утопия и е утопия, защото е нереално. Самите ние, хората, явно сме неспособни. Казвам явно, защото след две хиляди години цивилизация (да ги кажем толкова), е нямало момент, нямало е период без бедността да съществува и мнозинството от хора да е бедното, нямало е и желание и действие тя да се изкорени или поне намали в рамките на възможното, изключвам експериментите с изграждането на комунизма.

Прекалено много глупости написах вече. Spirit of Burgas е добър фестивал и по-всичко личи, че и тази година ще бъде толкова забавно колкото предната, а всички си мислим, че ще бъде дори и по-забавно.

Мир вам!

е, не съвсем така все пак… (но почти)
то е ясно, че всички сме различни, че не можем да се слагаме под знаменатели и ала-бала глупости, които да речем, че приемам. всеки си има различни предпочитания за музика, кино, книги, изкуство като цяло и аз уважавам това (понякога).  сега обаче искам да заявя, че под изкуство разбирам гений. понякога геният на пръв поглед изпъква с посредственост, нехайство, но талантът е важен, който е най-важната съставка, без която изкуство не би се получило. не искам да заклеймявам музикални стилове, артисти, но е факт, че в някои области на музиката се изявяват огромен процент леко казано бездарни хора: рап, хип-хоп, електронна музика със всичките и разновидности, чалга не коментирам изобщо. и когато този процент стане наистина ужасяващ, целият стил се опетнява с някакво “незаслужено” петно. точно затова аз наричам рапа “шит”, защото макар и да има няколко човека, които правят добра музика, която си заслужава, аз съм отвратена от всички онези, коитоса подходили към правенето на музиката с пренебрежение или чисто и просто са си надценили възможностите.

странно е, че именно стиловете, които отдавна са се нароили и са твърде много, които определям под общите понятия рап,  електронна музика, както и чалгата са най-полулярната музика сред младите хора и не само сред тях. съвсем реално би било да кажа, че 90% от населението слуша точно това: раперски истории, хаусчета и чалга. останалите 10% трябва да се изолираме като музикални сноби и глупаво да наричаме и заклеймяваме с ’shit’ онова, което не ни се струва достатъчно art.

а пък аз ни най-малко не чувствам вина и не се чувствам сякаш греша, защото обичам музиката безкрайно много, за да  правя компромиси.

PEACE

този, който си помисли, че не е самовлюбен, е толкова самовлюбен, че дори не може да мисли. факт. всички сме екстремно самовлюбени. границата на здравословното самовлюбване е в способността да можеш да се влюбиш в някой друг/ в нещо друго (освен себе си). някои хора успяват, други не. не знам кое е по-лошо.

тайната на щастието е да си влюбен - в живота, в поезията, в музиката, в глупави разкази, в небето, в сърдитите лица на хората по улицата, в красотата,  в бохемията, приспособена към 21. век. в човек?! точно това е възможно най-красивото. МОЖЕ БИ.

обвързаността е следствието на това да си влюбен. то се привързва към теб, ти към него. свързани сте.  а на свободата е хубаво това да искаш да я споделиш с нещо/ някои и когато я споделиш да не я губиш по никакъв начин, а да спечелиш още свобода, която да бъде споделена.

честита 2009 година! дано тя донесе това, което предните 2008 не успяха!

Е аз съзрях една ключова грешка в моя живот (тя да беше една)  - за тази грешка аз съжалявам безмерно много.а връщане назад няма.

Осъзнавайки, че винаги ще бъда сама(и в същото време никога няма да бъда), осъзнавам влиянието на хората около себе си върху мен и съответно на моето върху тях. И най-вече фактът, че единствено и само аз самата бих могла да бъда на моменти изцяло наясно със себе си По дяволите, посегнах на собствената си свобода и се обвързах на 18 години. Посегнах и на свободата на един прекрасен човек, горкия. А не трябваше, не трябва да излиза, че всичко около нас е едно обвързване(или се разбира като такова).

С риск да прозвуча като самовлюбен човек, искам да бъда най-вече обвързана със себе си, разбирате ли?

И копнея за разбиране, но не искам и другите да са обвързани с мен

Така че апелирам: хора, бъдете себе си, търсете, намирайте и освобождавайте, но не се обвързвайте (дано не бъда погрешно разбрана)