Мъже, които от вас настояват, че не могат да разберат жените, имам един ценен съвет:ГЛЕДАЙТЕ ”ЧАСЪТ НА МАМА” ПО БТВНяма нужда да вниквате в същността на предаването или разискваните теми…Просто наблюдавайте без да очаквате или изисквате нещо…Не след дълго ще ви осени прозрение. Това е отговорът на всичките ви въпроси за жената.:D 
:D Успех!!!
Животът ни е съвкупност от грешки или може би последица от тази съвкупност. Повечето замисляйки се казват: не бива да съжаляваме за грешките си, те ни учат, те създават това, което сме…
Е аз съзрях една ключова грешка в моя живот (тя да беше една) - за тази грешка аз съжалявам безмерно много.а връщане назад няма.
Осъзнавайки, че винаги ще бъда сама(и в същото време никога няма да бъда), осъзнавам влиянието на хората около себе си върху мен и съответно на моето върху тях. И най-вече фактът, че единствено и само аз самата бих могла да бъда на моменти изцяло наясно със себе си По дяволите, посегнах на собствената си свобода и се обвързах на 18 години. Посегнах и на свободата на един прекрасен човек, горкия. А не трябваше, не трябва да излиза, че всичко около нас е едно обвързване(или се разбира като такова).
С риск да прозвуча като самовлюбен човек, искам да бъда най-вече обвързана със себе си, разбирате ли?
И копнея за разбиране, но не искам и другите да са обвързани с мен
Така че апелирам: хора, бъдете себе си, търсете, намирайте и освобождавайте, но не се обвързвайте (дано не бъда погрешно разбрана)
post
в последните 24 часа сякаш ми се притичва на помощ интернет пространството(и аз като Слави Трифонов леко невежа по тези въпроси)
- стари профили из сайтове, публикувани снимки, коментари…
бях забравила колко е освежаващо да се занимаваш с последното нещо, което ти е нужно и полезно в момента и в същото време да чувстваш огромно удоволствие от това. Така и така последните седмици всичко минава като на филм, твърде нереално. Блогът със своята си стабилност ми напомня за идеите, които бяха изникнали покрай него (нищо че не можах да вляза 5 минути опитвайки се да си спомня парола и след това взимайки си нова…)От самото си създаване си пое по своя път и сякаш нищо тук нямаше да бъде такова ако беше планирано, доста е важен бих казала, блогът. Та щях да разкажа как в послено време в главата ми е адски объркано. Имам много неща, за които трябва да мисля и нещата и хората, които ми помагат да минавам по-лесно през тези периоди, изчезват малко по малко. Никога досега не съм се чувствала толкова отчуждена от всичките си приятели и познати и от всички неща, които обичам да правя.Сигурна съм, че не е толкова сериозно, а просто една от онези дупки, с присъствието на които всички сме свикнали. Очаквах някой от някъде да се появи и просто да ме попита “Как си?” или нещо друго съвсем малко като обаждане по джемса, но не винаги нещата се стичат по очаквания от нас начин. Един от принципите ми е да търся винаги причината за отношението на останалите или за случилото се в себе си и в своите действия, да преценям нещата от всички възможни ъгли… трудно е, но пък не е невъзможно и се получава доста често.Зная също и че когато се почувствам отчуждена от близките си хора, трябва да намеря начин да се върна при тях. Повечето пъти процедирам така, сега обаче ще си седя кротко и мирно и ще чакам някой слънчев ден те да ме потърсят, защото съм чувала, че доброто приятелство се крепи на взаимни усилия.мхм…Аз опитах да говоря, нищо не стана, после си замълчах и започвам да виждам, че май отсреща няма никого. Жалко, че тук е само блогът, който попива обърканото ми изтичащо съзнание, един проект възникнал от една приятелска идея, недовършен, нешлифован, кривнал от пътя, пълен еквивалент на приятелството ни. Дано поне той се развива нагоре.
Бих предпочела липсата на каквито и да е коментари към този post.
Благодаря.
какво е за миг да те връхлети целият ад и целият рай, да не чувстваш, виждаш, чуваш, знаеш, искаш, можеш, дишаш + ~
безвремие, -липса на посока,цел,мотивация,- когато слънцето е бяло, земята равна, цветовете празни, когато няма начало и край и трудно различаваш дали изобщо има или няма…
случва ми се често, днес ми се случи отново… прекрасно е, чувство което няма име и трудно намира описание
едни от най-ценните ми моменти са били, когато съм била сама
Аз съм съвкупност от тези моменти
и няма нищо по-хубаво от това някой друг да те разбере, да бъде част от тези моменти, да стане част от теб и да те обикне
днес моите детски навици ги застигна безвремието и разбрах колко проблеми всъщност ми създават те
но и днес си пожелах никога да не ги изгубя, защото знам че без тях съм изгубена
днес моят миг безвремие продължи часове
и ах, как ми се искаше да си с мен!
Ще те разбирам всеки момент
Ще се усмихвам с теб
Ще те разбирам всеки момент
Отлитам бързо към теб
Земята няма нищо общо с мен
Самотен човек, мълчи
Самотни са лицата ни обречени
Самотен човек стои пред мен
Самотни са телата ни облечени
Ще те разбирам всеки момент
Или …
Ще се опитвам всеки момент да те разбирам
Защо не кажеш нещо?
Самотен човек, мълчи
Самотни са лицата ни обречени
Самотен човек лежи до мен
Самотни са телата ни прехвалени
Самотни са лицата ни обречени
Самотни са телата ни прехвалени
Ще те разбирам всеки момент
Ще се усмихвам с теб
Ще те разбирам всеки момент
Защо не кажеш нещо?
Самотен човек, мълчи
Самотни са лицата ни обречени
Самотен човек, мълчи
Самотни са телата ни …
Самотен човек изчезва от мен …
Самотен човек
Самотна е земята плаче вместо мен
Самотен човек
Самотна е земята плаче вместо мен
Самотен човек … съм.
Остава - Самотен човек
Съм
но обещавам да прекарам следващото безвремие с теб
Или
поне ще се опитам
Катето ми отправи няколко пъти вече същата молба, да взема и аз да постна нещо тука, че да се разпознае барем;да заприлича на съвместен проект или нещо подобно и ето…
През изминалите дни се чудих много за какво да пиша и минах през всякакви теми. Минават като куршуми през главата ми и си отиват толкова бързо, колкото би ми отнело да умра след това. Но не умирам и се радвам.Хаха. То не бяха приятели, не бяха кучета, не бяха всекидневните ми терзания…
….едно от които е убеждението, че съм осъдена да се самоубивам всеки ден. Бавно или бързо, няма значение; по изцяло собствен избор или по собствен избор предизвикан от някой друг - отново няма значение. Самоубийството е важното - начинът и причината поне за мен остават на заден план. Самоубивам се с всяка глътка въздух, защото такава ми е природата и нищо не зависи от мен. Самоубивам се съществувайки и чувствайки, дори отдавайки се на сетивата си. Самоубивам се живеейки.
Преди няколко време осъзнах, че всъщност наричам живота самоубийство и имам известни симпатии към него погледнат от тази страна. Когато обзаведеш самоубийството по свой собствен вкус, то започва да ти харесва и някак да ти допада като идея, както и всяко друго познато ни нещо съдейки по човешката природа. Ние сме дарени и със способността да обичаме нещата такива каквито са, оценяйки и вниквайки в същността им. Затова аз харесвам моето самоубийство заради това, което е, и се опитвам всеки ден да го пригодя към вкуса си. А именно - на какво/кого да посветя сетивата си, на какво/кого да подаря чувствата си, на какво/кого да отдам вниманието и мислите си. Като живея живота си всеки ден така, че да правя това самоубийство най-сладкото, ставайки свидетел на красотата на този свят като част от него. Защото за мен и доброто и лошото са толкова красиви, колкото моето самоубийство, моята собствена присъда - животът.