Marthkateology

Аз може да съм луд, но Той не е.

Това казва Лесли от разказа “Студена нощ”, малко след като убива случаен минувач заради кутийка кибрит.
Аз вярвам, че Буковски няма как да не знае, че Той ни е простил. Поне така пише в Библията. Но моят любим Бук май не му вярва. И с право може би не му вярва.
Сега слушайки любия композитор на Буковски - Малер, се чудя аз да вярвам или да не. Все си мисля, че е по-лесно да вярваш на Бог, отколкото на другиго. Логично и лесно е. Аз да речем съм съжалявала винаги, когато повярвам на/в някого, но продължавам със същата грешка и както изглежда ще продължа да я правя докато лично не се срещна с Божия син и не го питам лице в лице простил ли ни е изобщо. Въпросът би бил чисто формален, за да се уверя дали Буковски е прав, защото от този скепсис май и на собствената си преценка не се доверявам напълно.
Обичта е еквивалентна на вярата само че е на по-високо стъпало. Всичко на света е едно и също, степента е различна обаче. Грозното е равно на красивото, но в отрицателна степен. Да обичаш и да вярваш … вярваш, защото обичаш; обичаш, защото … е тук вече нямам обяснение. Обичаш вероятно, защото по някое време омръзва да обичаш само себе си.
Един и двадесет минути, Малер си върви, Буковски е до мен, Луната не се вижда, но пък красотата на нощното небе е компенсирана от няколко ярки звезди. И мен ме има, съжалявам, че повярвах, но не на Буковски.
Обичам Буковски, нямам идея защо е така, но пък имам идея колко точно го обичам - от тук до онази далечна ярка звезда, която окрасява небето тази вечер. Ако Бук беше жив и ме беше накарал да съжалявам, че съм го обикнала вероятно и него щях да спра да обичам. За жалост той не е жив и няма да ме накара да го сторя. Ще си го обичам дори и след като с него се видим в кръчмата в рая (в ада респективно).
Сигурно има и по-красиви вечери от тази, в която слушаш Малер, четеш Буковски и разсъждаваш над безмисли елементи от екзистенцията. Сигурно са в рая.
По всички радиостанции върви Хайдн в момента. Не че се оплаквам… За да бъда възможно най-издигната литературно, ще използвам един познат похват - кръгова композиция. Завършвам с цитат от разказ от същия сборник “Гореща музика”. Между другото има и такава група. Музиката им не е нищо особено, но е по-добра от много други. А! Моцарт! Най-сетне нещо свясно. Това е от “Бира в бара на ъгъла”:
- Ти май си доста черноглед. Вярваш ли в Бога?
- Не в твоя.
- А в кой?
- Не съм сигурен.

       Слушам песента на Аеросмит и реших, че няма как да не го напиша това нещо. Няма как да не ви задам простичкия въпрос има ли кой да ви разсмее. Кой да преобрази тъжната гримаса в усмивка?
       Мен има кой. И слава на онзи там горе, че го срещнах, защото не вярвах, че има такъв човек. Хах, да. Ми да, аз не вярвам докато не видя, докато не усетя. Ако сте чели един мой по-старичък пост относно танците, значи вече знаете колко нямам навика да имам доверие на хората. Сега, когато знам, че човек, който е толкова близо до мен го има на този свят, би следвало някак си да има и други.
        Смотана работа! Има две много лоши неща, които могат да ти се случат - едното е да не се влюбиш, а другото е ха! - да се влюбиш. Не съм много наясно кое е по-лошо. И двете водят до трагизми при слаба психика.
        Аз вярвам единствено във вечността и верността на любовта към себе си (разбира се, пак с уговорката за стабилно душевно здраве). Всичко останало е заблуда, илюзия и някакви такива обърквания. Е, за жалост и аз леко се обърках. Леко де. Та затова ви обяснявам колко е красива тази песен и ви съветвам да си я пуснете и да си мислите за някого, който ви кара да се усмихнете и да се засмеете много искрено и непринудено.

“Махмурлукът е съвкупност от неприятни физиологични ефекти, последващи прекомерна консумация на алкохол.” Това е първото изречение, с което Уикипедия ни запознава с това явление. Тези неприятни “физиологични ефекти” могат да стъжнят деня след дори и на най-издържливият човек. Симптомите са най-вече следните - обезводняване, уморааааааа, световъртеж, гадене, изразена чувствителност към светлина и шум, ГЛАВОБОЛИЕ! и все подобни приятни усещания.
Как да се справим с махмурлука е въпрос с голямо значение. Все от нас знае по някой и друг лек, а аз ще се опитам да систематизирам това, което аз съм чела, чула и се надявам да научите нещо ново и денят след вече да е толкова страшен.

• Разбира се поради настъпилата дехидратация съвсем нормално следва да се поемат течности. Препоръчителни са: вода, сокове (богати на витамин С биха били добър избор), кола или пепси (те от една страна са богати на кофеин и ободряват, а от друга са богати и на захариди, които липсват в състояние на махмурлук).
• Аспиринът не е за пренебрегване в случая. Упсарин с витамин С е добър избор.
• Айрянът е едно доста тривиално лекарство срещу махмурлук. За сметка на това ободрява и действа положително на махмурлията.
• Кафето също е добре познат лек. Добре е то да е слабо, защото кофеинът няма да повлияе добре на вече обезводненият организъм.
• Зелева чорба, зелева салата и туршии също са известни с това, че помагат като врагове на махмурлука. Нямам идея как и защо помагат обаче (ех, защо си признах ).
• Казват, че и чай от женшен помага. Чаят не трябва да е зелен, защото той действа обезводняващо. Женшенът ободрява, освежава и хидратира.
• В “Рап за ръп” на Коза Мостра се пее “клин клин избива“. Повторната консумация на лек алкохол би облекчила симптомите, но за сметка на това после ще бъде още по-епично възтановяването.
• Най-доброто лекарство срещу махмурлук това е витамин В. Приемането му след пиене води до освобождаването на натрушалия се вече алкохол в черния дроб. Изтрезняването става скоро, а махмурлука е никакъв.
  Забележка: Не прекалявайте с витанин В-то.

За край пак ще цитирам Уикипедия : “В рецензия, публикувана в British Medical Journal, екип от изследователи обявява следното заключение: “Няма неопровержими доказателства, които предполагат съществуването на конвенционална или допълнителна интервенция, която ефективно предотвратява или лекува (алкохолния) махмурлук. Най-ефективния метод за избягване симптомите на (алкохолен) махмурлук е да се практикува въздържание или поне сдържаност при консумацията”

Добро утро!
Прекалено много обичам Буковски, но да ви призная, много рядко го слушам сутрин. Действа ми някак прекалено … както Буковски само умее и когато е от сутринта, не, не. НЕ. Обаче днес нямаше как, станах и изпитах неистово желание като към месо да слушам рецитали на любимия ми поет. И сега ги слушам. Няма как да не споделя, че сега се чувствам като него. Не само не съм доспала, вечерта беше страхотна и плашеща от друга страна. Вечер, задаваща въпроси, но не даваща задоволяващи отговори. А аз .. аз не знам! Какво да мисля, в какво да вярвам, а какво да правя още по-малко. Иска ми се някой да ми каже, та да мога да направя обратното на спокойствие.
Обикновено поетите не могат да рецитират своите творби добре. Но не и Буковски. Когато започнах да ги слушам ми се сториха твърде странни - прави дългииии паузи, прекалено много си играе с интонацията и най-странното - обича да си удължава някои гласни, много! Велик е! Сега обичам рециталите му, макар и много да избягвам да си ги слушам сутрин.
Сутрин е. Аз съм будна, въпреки че съм си легнала в 5, а да съм станала в 10 е непонятно за мен и да не бях се прибвала в 5. Слушам Буковски и си мисля как изобщо не съм се сетила да пия кафе и чак сега се сетих. Няма да пия. Лягам си пак и с малко късмет ще закъснея за даскало.
Лека вечер. оф както и да е …

Да бъдеш зрял не е позитив, а да се налага да бъдеш зрял е по-скоро наказание… особено за човек с детски гуменки и калъфче за телефона - светло розова овца с розово цветенце на косата :D. Лично аз не искам да пораствам, нещо като Пипито съм само че тя е била влюбена в детството, а аз лично намирам пубертета за по-вдъхновяващ. Буковски във “Всичко на масата” така беше описал живота на един средно статистически работещ човек, че ако имаше мост на близо щях да скоча от него. Звучеше невероятно прав, логически издържан и много реален. Книгата я има във всяка по-голяма книжарница, ще разберете какво ви говоря (от друга страна - внимавайте с Буковски, води до пристрастяване). Осъзнавам колко е прекрасно да си на 17 и не искам да свършва. Уви, остават 9 дена. За разлика от преди не смятам да изпадам в някакви състояния на размисъл ( това е толкова нездравословно … ), смятам да живея както сега - като 17-годишен човек! Не е толкова зле - аз съм изключително разумна ( дори и понякога да не ми личи, не се заблуждавайте от това ).
Мисълта ми е, че за мен няма грешки. Има само неща, които правим. Има Фройд, има егоизъм, простотия, има невежество, те ни карат да вършим т.н. грешки. Някои мои минали действия биха могли много лесно да се сметнат за грешки от хората. 21. век, а толкова много консерватизъм! Понякога имам чувството, че единственото предимство да живееш в 21. век е, че повечето мъже познават епилацията!
Да не съжаляваш за нищо не е просто клиширан израз, но е много ои-лесно да го кажеш, отколкото наистина да го изпиташ. От части аз съм успяла. Особено в този момент, сега.
Преди живях в миналото и знаех колко е вредно за здравето това. Сега живея по-скоро в настоящето и се усмихвам щом чуя някоя песен, която ми навява прекрасен спомен. Доволна съм и съм благодарна за всяка една песен! За всеки един момент - нещастен или щастлив, отчаян или слънчев … няма значние. Мога само да се надявам, че на 18 ще бъдат само слънчеви и щастливи ( доколкото това е възможно ). Вече имам чувството, че този пост звучи като прощаване с живота Какво да направя като пиша каквото ми е на сърцето ( без онази цензура по-горе, която си нажих ).
Искам да благодаря на хората, с които сме творили спомени. Един от тях е и човекът, с когото творим и този блог. Надявам се, пълнолетни заедно да имаме също толкова, че дори и повече спомени!
Ще се спра до тук.

be continuing (maybe)

Може да ме обвините, че заглавията на постовете ми тук нямат логически смисъл със съдържанието им, но не ме интересува ни най-малко :D. И все пак такъв може да се открие, но дълбоко, дълбоко … може и да се усети. Както и да е.
Имах намерение далеч по-възвишени неща да пиша днес, но вие знаете, че това е мисия невъзможна. Освен това затворена вкъщи, издивявам и не виждам причина защо да не издивявам тук. Почвам по същество … (най-сетне нали).
След 10 дни ставам на 18. Имах намерение още преди един месец да почна да пиша за това, като на всеки десет дни да умотворявам нова простория по въпроса, но заради обстоятелствата и поради липса на муза не го сторих. Аз чуствам всеки нов период от живота ми като истинско ново начало - настъпването на нова година, новата учебна година, мой рожден ден, настъпването на лятото, Джулая и всякакви подобни събития. Сега, когато се разделям с един цял период от своя живот, при това толкова щастлив и изпълнен с всякакви щури моменти, се чудя как не съм се депресирала още. Опитвам се да си направя някаква оценка на всичко, което е било, и да се опитам да си представя какво ще бъде …
За разлика от повечето хора на моята възраст, аз се натъжавам все повече, когато пораствам. Като си помисля, колко бях натъжена, когато се разделих с крехките си 15 години, сега, когато …. (няма да прекалявам с определенията) може би далеч не съм осъзнала. Нищо. Не съм особено щастлива от това, че ще ме пускат по разни (…) клубове, че ще мога легално да си купувам цигари и алкохол и подобните му там привилегии на един пълнолетен. Никак не е достатъчно като компенсация. Е, да, животът не се свършва, но е някак странно …
Нали обикновено миризмата събуждала спомени. Моите спомени се събуждат от песни. А на толкова песни имам и хубави, и лоши спомени… Дори сега слушам една от тях - Wonderwall. Поздрав за Матри и Ивон! На много песни имам и повече от един спомен - пример - Californication - специален поздрав за Шон, който добави още един спомен към тази песен и който никога няма да прочете това! Толкова много спомени, не искам да се сещам за всички, че ще се натъжа.

be continuing …

Доктор Хаус твърди, че хората лъжат. Преди два дена в откровен разговор една приятелка ми каза, че вярва на хората, но не и на Дявола в тях. Аз мисля, че и доктора и приятелката са прави. Както и да го кажем истината е една - хората доверие не заслужават. То обаче им трябва, винаги го искат, гори, когато добре знаят, че не могат да го оправдаят … никак! Това е свързано с човешкия егоизъм и себелюбие. Дори и сам да не си вярваш, прекрасно е да знаеш, че някой друг вярва в теб, нали? При все, че сам си го излъгал и манипулирал … Това е да бъдеш човек! А да вярваш на хора е глупаво.

В духа на повечето си постове и на този заглавието е на любима песен. Сетих се днес за невъзможните неща, които ни се случват постоянно. Ти стоиш, гледаш, то става - а ти никак не вярваш. Няма нищо невъзможно - да, да! Има, ние всички знаем, че е така, но все пак продължаваме да си вярваме, че видиш ли - нещо е няма как да стане. Наивно. Както на финала на европейското ( ще ви излъжа неволно коя година беше, ако не се лъжа беше преди около 5 или 6 години, как лети времето … ), когато домакините Португалия играха с Гърция (?!!! - боговете тогава се шегуваха с нас), Гърция си водеха почти през цялото време, дори и през последните 2 минути не спирах да вярвам, че Португалия ще вкара 2, 3 гола и ще ги бие, а когато това не стана, приемах съвсем в рамките на нормалното съдията да даде продължение, просто за да не бъде шампион Гърция. Наречете ме гъркофоб пък! Не може така!
Ex, да беше всичко толкова несериозно. Силата на човешкия егоизъм и себичност е толкова могъща, че е готова и на невъзможното дори. О! и на човешката простотия. Би следвало гении на кажа, нали? Е, наречете ме мизантроп …
Невъзможното е навсякъде около нас. Не му се чудете, както правя аз, а му се радвайте! Ой!

   Това ще ми е вторият пост за Мюзик Айдъл и по-специално вдъхновен от Иван Ангелов. Първият без да искам изтрих, но нищо не сте изтървали Тогава мнението ми беше противоречиво, харесвах го, а не знаех защо по дяволите харесвам този простак и исках да си отговоря на въпроса всъщност той артист ли е или се опитва да стане такъв в очите на хората, имайки подобно … безсрамно (бих могла и много други етикети да му сложа, но има ли смисъл) поведение.
    Сега вече знам защо го харесвам, а той дали се прави или не, не ме вълнува ни най-малко …
    Още първия път, когато го видях си казах - интересен е, дано стигне до финала, ще го гледам. Още в предния си пост бях споменала, че MI 1 не съм го гледала, намирах го за ужасно скучно, сковано и не ми се занимаваше с глупости. Бях твърдо убедена, че и второто издание на предаването няма да гледам - не ми се занимваше с глупости. Случайно попаднах на това-онова и видиш ли - то било много добре направено, с много мисъл, изобщо евала! И журито - жури, а не само чалгари и един Дони. Участниците са по-добре подбрани, а що се отнася до първите кастинги - бисер до бисер.
   Лирическото ми отклонение както винаги стана много дълго. Бих се отклонявала лирически и още, но не искам да ви го причинявам.
    Бях толкова твърдо уведена, че няма да изгонят Иван днес, че дори и не мислех за евентуално друго развитие на нещата. Убедих се, че когато съм сигурна в нещо (или искам нещо много, ама много), то никога не става.
    Да говоря за това колко много загуби БТВ и МА днешния ден, изгуби, да. Има хора, които много симпатизират на Иван, всички останали много го мразят. Не знам защо, но все по подобни образи си падам. Съмнява ме да има човек, който е чел Буковски и да остане безрзличен към него. Той или ще го заклейми и отрече напълно, или ще се ВЛЮБИ в стила му. Та Иван по същия начин. Макар той да простее за разлика от Буковски, който е брутален, мисля, че двамата си проличат по своята уникалност и непукизъм. Не, май по-скоро само по непукизма.
    Иван е различен, Иван е перде, Иван прави какво си иска, без да се интересува от никого, Иван не се подмазва, не лиже задници (за разлика от други), приема нещата, каквито са. Гонят ме - ОК. Не като някои други руси лигли, които не са съгласни с вота на публиката.
    Бях сигурна, че ще го оставят, защото той е шоуто, той прави рейтинга, заради него хората гледат това предаване - и тези, които го харесват, и онези, които не го. Прецакаха сами себе си продуцентите.
    С повече от 50% вот в сайта на МА, той днес излезе с 63% (приблизително) против. Възможно ли е това? При цялото отношение на всички към Иван, при клиповете, които пуснат за него, които са така направени, че да не видиш нищо добро в него, има хора, които го подкрепят и харесват. Противниците на Иван ги наричат 12-годишни момиченца. Еми не са само те. Хора с висше образование му симпатизират, ако е толкова важно да типизираме и определеним точно почтателите му. Точно други хора биха били харесвани от 12-годинишни ученички - да речем Денислав(а) - ако той изобщо е харесван от някого….
    Иван твърди, че вотът му е нереален и че са изгонили заради това, че всички от екипа го мразят. Възможно… много възможно. Но биха ли си изгубили златната кокошка заради неприязънта на останалите към Иван - тъпо. От друга страна наистина не мога да приема, че този вот е реален, при всички обстоятелства изглежда преиначен.
    Може би продуцентите готвят за Ванката нещо друго, знае ли човек. До тук доста добре си изиграха картите и работиха много разумно и всичко беше точно. Ако с това свършва участието на Ванката, на 9-и април Иван и Андрей допуснаха най-голямата си грешка и направиха “великденски подарък”* на Слави.

    Дали беше Най-големия не зная, но беше различен, открояваше се, а това е най-важното.
    Не ми се иска да мисля повече за него, че ме хваща ад.
    Мир по света!

*цитирам фен на Иван А. от форума на МА.

10 съвета как да си хванем гадже:

1. Разбери какъв тип искаш. Направи списък с качествата, които искаш той да притежава като да речем интелект, чувство за хумор, чар и каквото там си искаш.
2. Реши в какви възрастови граници да го търсиш. Освен това трябва да си сигурна, че не изпитваш влечение към някое бивше гадже и си готова за нова връзка.
3. Харесай си някакъв тип, с когото имаш най-големи шансове и си приличате духовно, психически и физически.
4. Вземи под внимание момчетата на работата или в училище. Има ли сред тях такива индивиди, които да отговарят на изискванията ти.
5. Взимай участие в различни дейности, срещай се с повече хора.
6. Набележи си някого.
7. Накарай „мишената” да се чувства добре и желан, като се интересуваш от него.
8. Помоли някого на когото имаш доверие дискретно да се изпусне пред момчето за твоя интерес.
9. Ако нямаш търпение, прати на момчето бележка или нещо подобно, с което да намекнеш интереса си към него.
10. Имай фантазия …
Много е важно да стане ясно, че това НЕ СЪМ ГО ИЗМИСЛИЛА аз. Това е сбит преразказ на статия, която четох наскоро. Няма да кажа къде, защото не ми плащат за реклама, а и не си заслужава просто да спомена в кое списание го прочетох.
Направи ми огромно впечатление. Смях се, бях в шок, пак се смях, после помислих малко. Ок, да ясно ми е, че се пишат всякакви глупости по списания и вестници, защото НЕЩО трябва да се пише, обаче правилно ли е. Това е безкрайно шантаво. Добре, трябва да е на подобна тъпа тема, но защо трябва да се дават подобни изключително глупави съвети, та на мен изключително много ми заприлича на готварска рецепта…
Не съм романтик. Дори любовта и гаджетата са тема, която не ме вълнува особено и нямам мнение по въпроса, но се подразних, че от такива възвишени неща са останали скромните: „ Направи списък с качествата, които искаш да притежава.”
Ако писах за това преди около година, сигурно щях да започна с някакво лирическо отклонение, в което да обясня, защо няма любов и самото понятие да не го употребя нито веднъж. И някой да ми беше казал, че ще заклеймявам прагматизма в спорове и т.н. нямаше да му повярвам.
Пиша ги тези неща не заради друго, а защото ми се иска да живея в свят без прагматизъм. Хора, не правете списъци, а правете това, което искате на момента. Времето е малко, животът не е вечен; красотата е навсякъде; истината е изчезващ вид, а мечтите и щастието май са спасението.
Край.