- слушай джазз
- не е необходимо да слушаш Рахманинов, просто му научи името
- и да прегрешаваш музикално - не си признавай пред никого
- грях е слушането на долнокачествен рап/хип-хоп (предвид липсата на друг, дефицитът би затруднил намирането на добър рап/хип-хоп), електронни дивотии, миксирани от наркоман, незнаещ къде да постави ключ сол на петолинието ( ? ! ) и ЧАЛГА (НЕ!)
- бъди сърдит
е, не съвсем така все пак… (но почти)
то е ясно, че всички сме различни, че не можем да се слагаме под знаменатели и ала-бала глупости, които да речем, че приемам. всеки си има различни предпочитания за музика, кино, книги, изкуство като цяло и аз уважавам това (понякога). сега обаче искам да заявя, че под изкуство разбирам гений. понякога геният на пръв поглед изпъква с посредственост, нехайство, но талантът е важен, който е най-важната съставка, без която изкуство не би се получило. не искам да заклеймявам музикални стилове, артисти, но е факт, че в някои области на музиката се изявяват огромен процент леко казано бездарни хора: рап, хип-хоп, електронна музика със всичките и разновидности, чалга не коментирам изобщо. и когато този процент стане наистина ужасяващ, целият стил се опетнява с някакво “незаслужено” петно. точно затова аз наричам рапа “шит”, защото макар и да има няколко човека, които правят добра музика, която си заслужава, аз съм отвратена от всички онези, коитоса подходили към правенето на музиката с пренебрежение или чисто и просто са си надценили възможностите.
странно е, че именно стиловете, които отдавна са се нароили и са твърде много, които определям под общите понятия рап, електронна музика, както и чалгата са най-полулярната музика сред младите хора и не само сред тях. съвсем реално би било да кажа, че 90% от населението слуша точно това: раперски истории, хаусчета и чалга. останалите 10% трябва да се изолираме като музикални сноби и глупаво да наричаме и заклеймяваме с ’shit’ онова, което не ни се струва достатъчно art.
а пък аз ни най-малко не чувствам вина и не се чувствам сякаш греша, защото обичам музиката безкрайно много, за да правя компромиси.
PEACE
февруари 24th, 2009 at 2:34 am
само две думи:
bonobo и the streets.
иначе съм напълно на твоето мнение.
февруари 24th, 2009 at 8:32 pm
puk az ne sum
април 2nd, 2009 at 5:01 am
точно така, кате
април 23rd, 2009 at 4:32 pm
няма ви
април 23rd, 2009 at 6:27 pm
бля