Животът ни е съвкупност от грешки или може би последица от тази съвкупност. Повечето замисляйки се казват: не бива да съжаляваме за грешките си, те ни учат, те създават това, което сме…
Е аз съзрях една ключова грешка в моя живот (тя да беше една) - за тази грешка аз съжалявам безмерно много.а връщане назад няма.
Осъзнавайки, че винаги ще бъда сама(и в същото време никога няма да бъда), осъзнавам влиянието на хората около себе си върху мен и съответно на моето върху тях. И най-вече фактът, че единствено и само аз самата бих могла да бъда на моменти изцяло наясно със себе си 
По дяволите, посегнах на собствената си свобода и се обвързах на 18 години. Посегнах и на свободата на един прекрасен човек, горкия. А не трябваше, не трябва да излиза, че всичко около нас е едно обвързване(или се разбира като такова).
С риск да прозвуча като самовлюбен човек, искам да бъда най-вече обвързана със себе си, разбирате ли?
И копнея за разбиране, но не искам и другите да са обвързани с мен
Така че апелирам: хора, бъдете себе си, търсете, намирайте и освобождавайте, но не се обвързвайте (дано не бъда погрешно разбрана)
февруари 14th, 2009 at 2:13 am
Апелът разбран и приет. Точка.
Хем за знаеш че някой те чака винаги, хем да си свободен е трудна задача…
А обвързване без обвързване е сложна работа
април 2nd, 2009 at 5:06 am
свобода!