• слушай джазз
  • не е необходимо да слушаш Рахманинов, просто му научи името
  • и да прегрешаваш музикално - не си признавай пред никого
  • грях е слушането на долнокачествен рап/хип-хоп (предвид липсата на друг, дефицитът би затруднил намирането на добър рап/хип-хоп), електронни дивотии, миксирани от наркоман, незнаещ къде да постави ключ сол на петолинието ( ? ! ) и ЧАЛГА (НЕ!)
  • бъди сърдит

е, не съвсем така все пак… (но почти)
то е ясно, че всички сме различни, че не можем да се слагаме под знаменатели и ала-бала глупости, които да речем, че приемам. всеки си има различни предпочитания за музика, кино, книги, изкуство като цяло и аз уважавам това (понякога).  сега обаче искам да заявя, че под изкуство разбирам гений. понякога геният на пръв поглед изпъква с посредственост, нехайство, но талантът е важен, който е най-важната съставка, без която изкуство не би се получило. не искам да заклеймявам музикални стилове, артисти, но е факт, че в някои области на музиката се изявяват огромен процент леко казано бездарни хора: рап, хип-хоп, електронна музика със всичките и разновидности, чалга не коментирам изобщо. и когато този процент стане наистина ужасяващ, целият стил се опетнява с някакво “незаслужено” петно. точно затова аз наричам рапа “шит”, защото макар и да има няколко човека, които правят добра музика, която си заслужава, аз съм отвратена от всички онези, коитоса подходили към правенето на музиката с пренебрежение или чисто и просто са си надценили възможностите.

странно е, че именно стиловете, които отдавна са се нароили и са твърде много, които определям под общите понятия рап,  електронна музика, както и чалгата са най-полулярната музика сред младите хора и не само сред тях. съвсем реално би било да кажа, че 90% от населението слуша точно това: раперски истории, хаусчета и чалга. останалите 10% трябва да се изолираме като музикални сноби и глупаво да наричаме и заклеймяваме с ’shit’ онова, което не ни се струва достатъчно art.

а пък аз ни най-малко не чувствам вина и не се чувствам сякаш греша, защото обичам музиката безкрайно много, за да  правя компромиси.

PEACE

Posted by Katemarthology, filed under Катя. Date: февруари 24, 2009, 12:40 am | 5 Comments »

19  фев
… comes around

aпелът винаги ще се опитвам да приема.

този, който си помисли, че не е самовлюбен, е толкова самовлюбен, че дори не може да мисли. факт. всички сме екстремно самовлюбени. границата на здравословното самовлюбване е в способността да можеш да се влюбиш в някой друг/ в нещо друго (освен себе си). някои хора успяват, други не. не знам кое е по-лошо.

тайната на щастието е да си влюбен - в живота, в поезията, в музиката, в глупави разкази, в небето, в сърдитите лица на хората по улицата, в красотата,  в бохемията, приспособена към 21. век. в човек?! точно това е възможно най-красивото. МОЖЕ БИ.

обвързаността е следствието на това да си влюбен. то се привързва към теб, ти към него. свързани сте.  а на свободата е хубаво това да искаш да я споделиш с нещо/ някои и когато я споделиш да не я губиш по никакъв начин, а да спечелиш още свобода, която да бъде споделена.

честита 2009 година! дано тя донесе това, което предните 2008 не успяха!

Posted by Katemarthology, filed under Катя. Date: февруари 19, 2009, 8:55 pm | 3 Comments »

13  фев
What goes around…..

Животът ни е съвкупност от грешки или може би последица от тази съвкупност. Повечето замисляйки се казват: не бива да съжаляваме за грешките си, те ни учат, те създават това, което сме…

Е аз съзрях една ключова грешка в моя живот (тя да беше една)  - за тази грешка аз съжалявам безмерно много.а връщане назад няма.

Осъзнавайки, че винаги ще бъда сама(и в същото време никога няма да бъда), осъзнавам влиянието на хората около себе си върху мен и съответно на моето върху тях. И най-вече фактът, че единствено и само аз самата бих могла да бъда на моменти изцяло наясно със себе си :D По дяволите, посегнах на собствената си свобода и се обвързах на 18 години. Посегнах и на свободата на един прекрасен човек, горкия. А не трябваше, не трябва да излиза, че всичко около нас е едно обвързване(или се разбира като такова).

С риск да прозвуча като самовлюбен човек, искам да бъда най-вече обвързана със себе си, разбирате ли?

И копнея за разбиране, но не искам и другите да са обвързани с мен :D

Така че апелирам: хора, бъдете себе си, търсете, намирайте и освобождавайте, но не се обвързвайте (дано не бъда погрешно разбрана)

:)

Posted by Marthkateology, filed under Марта. Date: февруари 13, 2009, 7:57 pm | 2 Comments »