Marthkateology

днес е ден, както всеки друг и нощ е както всяка друга. размишлявайки непрекъснато, до отговор не стигам. трябва да ми се даде. преди седмица някъде гледах по новините проучване, направено сред десетокласници относно любовта. оказва се, че над 90% от българските десетокласници твърдят, че няма любов и че не вярват в нея. коментарът беше язвителен, нещо от сорта, че моралът все повече пада, че духовността не знам си какво, че младежите ала-бала. няма смисъл и аз да го казвам дори. българските младежи не вярват в духовната връзка, вярват само във физическата такава. подчертано беше, че младежите “бройкат” гаджета и че е “въпрос на престиж” повече момчета/момичета да са “влюбени” в теб, за да си “готин”. важно в една връзка е също така и да не останеш зарязания. дни след проучването, направено сред български гимназисти, в което се оказа, че 2/3 от тях пушат редовно всеки ден, 1/3 пушат от време на време, не знам си колко процента пушат забранени работи и употребяват не знам си колко други забранени работи, излизаме и пропаднали и от духовна гледна точка. не само че българските младежи са наркомани едва ли не, ами и не вярват в любовта. до къде стигна младежта … всъщност хората възприемат позицията на страхливеца. повечето от тях сякаш едно към едно вярват в написаното от мен  преди три месеца (”Илюзия?!”) и аз напълно ги разбирам хората, без да ги съдя. трябва ли да вярваш в нещо подобно, за да си човек, в илюзии. позицията на отбраняващия се е винаги за предпочитане, отколкото на другия, който очаква всичко без притеснение. те, десетокласниците, както и аз, вече проумяла жестоката истина, ще разберат рано или късно има ли няма ли любов. може би има, може би е по-кофти да я има. обаче въпросът е друг, има ли в днешния свят място за любов или всичко е една потребност. ние сме консуматори и комсумираме вафли, любов … може ли да си позволи днешният човек, смеещ да се нарече такъв, да бъде до толкова слаб, че да се влюби или е по-добре да бройка и да разбива нечии други сърца, но не и своето. или да се върнем назад, когато призказките са били писани и хората са били повече хора, че без страх са се отдавали на онова, което наричат най-прекрасното. всеки сам прави своя избор. трудното и лесното докато има кислород на тази планета и докато ние дишаме ще са в опозиция и ще затрудняват смотания ни избор. заблуда ли е, че трудното избират истинските хора, а лесното - фалшивите. съмнявам се. но аз пак избирам трудното, следвайки и вярвайки във всеки един анахронизъм. сърцето ми вероятно ще бъде разбито от реалността. но. но … “часът е шест и половина, слънцето след малко ще изгрее, всичко ще е наред!” (а беше осем и половина, слънцето отдавна беше залязло, а аз бърках в чантата си, за да намеря очилата, с които щях да скрия сълзите си. няма нищо по-човешко и красиво от чистото страдание.)