Eто този въпрос ме измъчва сега - къде ще сме, когато лятото си отиде. Рано сутринта, слънцето е изгряло, не ми се спи и няма как да ми се доспи, защото не абсента и бирата не, ами нещо друго ме вдъхнови да седна и да пиша.
Искам да ви кажа толкова тъжни неща.
Винаги съм се радвала, когато не излизам права, което би трябвало да е странно, нали. Е, не е много странно, предвид особените ми разбирания за живота и света, та никаква изненада не трябва да е, че много се радвам, когато осъзная, че относно нещо греша. Животът щеше да бъде по-лесен, ако никога не бях разбрала, че греша за това, но съдбата ми удари една силна плесница и ме наказа за цинизма, който никога не съм се страхувала да показвам. Карма, какво да правиш освен да си изкупуваш грешките.
Исках да ви разкажа за гъделичко и баничките и как на едно момиче й липсва едно момче и как тя се натъжи за него докато си ядеше баничката, защото той винаги и помагал да си я изяде. За липсването; за предозирането от някого; за пияната скандинавка варварка, на която никой не и обърна внимание, а тя много копнееше; за нещата от живота, такива каквито ме натъжават и най-вече за най-яките банички на света. 
+ 
= !?
Oбичам лято ‘08, плажа, коктейлите, абсента, баровете, звездите, затъмнението, метеоритния дъжд, кея, К.
Някой друг вдъхновен пък ще ви разкажа цялата история така както си беше. Тя още не е свършила съвсем. Дано да има хепи енд, понеже Холивуд много ме разглези и не съм свикнала на ънхепи ендове.
Посланието?!? Защо да не е: И да не вярвате, никога не е късно да повярвате. И да се страхувате, някой ден ще се откажете от това хоби. И да не знаете къде ще сте утре, важно е да знаете къде искате да бъдете.
август 19th, 2008 at 8:15 pm
и аз няма да забравя това лято,както и баничките
август 22nd, 2008 at 5:01 pm
красиво, страшно красиво
тяло искам да имам утре ама няма…