Marthkateology

една от най-красивите песни, писани някога, е именно Babe I’m Gonna Leave You. днес, тази ранна сутрин, когато дори още слънцето е доста далеч от това да се покаже и да напомни за себе си и за летните горещини (които бай тъ уей са към края си поради настъпващата есен), нищо не искам да ви кажа, искам само да чуете тази песен … сега.

20.08.2008г., 03.21 AM - last night in SB

Eто този въпрос ме измъчва сега - къде ще сме, когато лятото си отиде. Рано сутринта, слънцето е изгряло, не ми се спи и няма как да ми се доспи, защото не абсента и бирата не, ами нещо друго ме вдъхнови да седна и да пиша.

Искам да ви кажа толкова тъжни неща.

Винаги съм се радвала, когато не излизам права, което би трябвало да е странно, нали. Е, не е много странно, предвид особените ми разбирания за живота и света, та никаква изненада не трябва да е, че много се радвам, когато осъзная, че относно нещо греша. Животът щеше да бъде по-лесен, ако никога не бях разбрала, че греша за това, но съдбата ми удари една силна плесница и ме наказа за цинизма, който никога не съм се страхувала да показвам. Карма, какво да правиш освен да си изкупуваш грешките.

Исках да ви разкажа за гъделичко и баничките и как на едно момиче й липсва едно момче и как тя се натъжи за него докато си ядеше баничката, защото той винаги и помагал да си я изяде. За липсването; за предозирането от някого; за пияната скандинавка варварка, на която никой не и обърна внимание, а тя много копнееше; за нещата от живота, такива каквито ме натъжават и най-вече за най-яките банички на света.  + = !?

Oбичам лято ‘08, плажа, коктейлите, абсента, баровете, звездите, затъмнението, метеоритния дъжд, кея, К.

Някой друг вдъхновен пък ще ви разкажа цялата история така както си беше. Тя още не е свършила съвсем. Дано да има хепи енд, понеже Холивуд много ме разглези и не съм свикнала на ънхепи ендове.

Посланието?!? Защо да не е: И да не вярвате, никога не е късно да повярвате. И да се страхувате, някой ден ще се откажете от това хоби. И да не знаете къде ще сте утре, важно е да знаете къде искате да бъдете.

Е, има моменти, в които сме се изгубили повече отколкото обикновено. Те са общо взето най-лошото, което човек може да си причини сам под въздействието на външни обстоятелства. Защо ли? Защото … защото, мили хора, ако нещо много лошо ти се случи, ако си ти ще се измъкнеш, а дори и нищо да не ти се случва, ако не си - потъваш.

Двете блогърки - моя милост и нейна милост - Марта обикновено не сме на едно мнение за нищо, което е прекрасно, защото споровете ни никога не приключват. Но на последната ни среща възкръстна един спор - има ли любов и ако има хубаво ли е да я изпиташ.

Аз като един човек на разума (не вярвайте какво говорят хората) отказвам да повярвам в съществуването на подобно животно. По-скоро вярвам в паранормалното отколкото в някаква невидима сила, която променяла човека и го карала да лети в небесата от щастие. Сигурно ще повярвам и в извънземните (напълно вероятно е да не сме сами във Вселената предвид нейните размери), но да повярвам, че една еволюирала маймуна е способна на по-специална любов към един човек, защото го счита за неповторим, неотразим и т.н. е нелепо. Не ме разбирайте погрешно не отричам, че човек е способен на чувства, не отричам съществуването на обич, но онази любов свеждам до химия, сексуално привличане, страх от самота и нужда да се грижим за някого, който пък изпитва същата нужда. Няма нищо възвишено в това някой да изпитва потребност да бъде всеотдаен. Няма нищо вярно в това, че някой не е живял, ако не е обичал (някого). Всичко е чиста заблуда, илюзия, игра на мозъка и най-вече резултат от индустрията покрай Свети Валентин и сапунените сериали. Това е от мен, Катя. Простете ми!

****

Аз па говедото ще кажа, че виждам нещата от малко по-различен ъгъл. Като първо и най-важно считам за необходимо да се изясни, че по света и в човешката история има много видове любов и ние говорим за тази между влюбените и не толкова влюбени мъж и жена/ мъж и мъж/ жена и жена/ хермафродити и подобни вариации Като второ не по-малко важно само ще спомена, че вече известното ви лице Катя не един път е “летяла в облаците” и аз съм ставала свидетел на явлението Може би тя не може да нарече явлението “любов”, и с право. Именно защото любовта не е само случайно/неслучайно влюбване от пръв или не толкова пръв поглед. Любовта е нещо много повече от това, поне по моите виждания. Същността й е нещо много повече от първоначалните симптоми(химия, сексуално привличане, нещата свързани с физическата част). Някои хора биха казали, че сме прекалено млади/малки да говорим за любов, защото нищо не сме видяли от живота още. Аз знам какво значи тази дума за мен - духовност. Любовта е духовното обвързване на двама души, сливане ако щете(понеже ми прозвуча доста тривиално, с д.обвързване имам предвид вярност,всеотдайност, да посветиш най-светите си чувства на някого, да се разкриеш напълно пред него, да пренебрегнеш инстинкта за самосъхранение и да го обичаш както обичаш себе си). Ясно е, че не може да стане с една прегръдка, с един жест или няколко месеца “ходене”(а има и хора, при които се е получавало, всички сме чували такива истории)… Ясно е и че духовната и физическата страна вървят ръка за ръка. Много малко са гениите, които успяват да преодолеят природните закони… (от тази страна можем спокойно да се възхищаваме на гей хората) И така, едното не може без другото, другото не може без едното, прости хора, кво да ви кажа, наивни, ЛЮБОВ…

Сами сте си направили избора много отдавна на коя теория да вярвате, дали да повярвате или не. Прекрасно е да вярваш в розови илюзии, които ти дават стимул за живот. Нашият пост не цели да ви промени мнението, а само да ви накара да се замислите.

PS а и Кате: когато хората изпитват потребност да бъдат всеотдайни, страх ги е от самотата и имат нужда да се грижат за някого, това не е любов, това е изкривен егоизъм(мислиш само за себе си, мислейки за този до теб) а и човек с такива мотиви не е чак толкова непростимо зло - все хубави работи; представи си да ти се падне един такъв - всеотдаен, грижовен и ще бъде винаги до теб :p