Като прочете заглавието всеки човек (под)съзнателно си прави догадки за както аджеба ще става дума в тази книга. И аз си правех. Очакванията ми са описани в поста, чието заглавие поразително много прилича на заглавието на този пост.
Не предполагах, че книгата ще бъде толкова забавна. Отдавна не съм се смяла, четейки нещо. Хуморът е заразителен, малко черен, но при всички случай е изключително оригинален. Стилът на Букарски е уникален, не просто уникален, ами много уникален! Ругатните са съществена част от него, но какво пък. Сюжетът на разказите също е завладяващ, но нямам и ни най-малкото намерение да го преразказвам - тръпката ще се изгуби.
Няколко доказателствата за уникалността на стила на Букарски: “другите дечковци - и те като тях - надървени и сексулно незадоволени, също не бяха в ситуация да си намерят 3D партньор.”, ” в групата всички бяха кютуци, всички обичали книги, всички слушали Доорс (бляк), всички ценели Кафка (бляк!), всички пишели поезия, която не публикували… най-много от всичко, ме разочароваха девойките.”. Всеки един разказ е изпълнен с по няколко колоритни израза от този тип.
Между другото Букарски не ми напомня толкова много на Буковски, дори бих казала никак. Алекс прилича на себе си, което е прекрасно. Това го прави толкова интересен.
Съветвам всеки да се сдобие с тази книга и да я прочете. Не е толкова трудна за четене (визирам тук трудностите с разбирането на непреведените моменти от диалозите), а е приятно развлечение.
Мир вам! Дано ви се отвори парашута ….
-
Gallery
-
Categories
-
Archives
-
Blogroll
-
Meta
юли 28th, 2008 at 7:51 pm
He is indeed unique. He is a rare storyteller who speaks to the heart intimately.
юли 28th, 2008 at 9:37 pm
Благодаря за отделеното време и за положения труд за рецензията. Много се радвам, че книгата ти харесва. Когато Алекс е в България, заповядай за автограф!
април 2nd, 2009 at 5:09 am
мир!