като чуеш думата абсент, коя е първата асоциация, която правиш, цветът, който виждаш, когато затвориш очи. ЗЕЛЕН. ярко, неприлично зелен. една зелена фея си хфърка във въздуха, опиянението е там някъде, а феята се смее.
историята за абсента, любимата напитка на ексцентричните бохеми, май я знаем. бил е лекарство срещу треска, давано на френските войници, питие, поднасяно по странен и красив обичай, алкохол, докарващ най-верните си почитатели не до алкохолизъм, ами до абсентизъм, защото абсентът е различен. различен е. бил е забранен близо век, а сега в малко по-променен състав (пелинът е по-малко) е тук.
пак будувам. пак инсомния, пак в малките часове съм на линия и от нямане на какво пиша :D. причината е може би в Буковски. той отново вдъхнови нощта ми. не е някой негов рецитал, поема, разказ или роман, а “Barfly” - филмът, чийто сценарист е той. гледам го за втори път и вторият път се изненадах на гениалността на този велик поет. преди две години в София попаднах на книга на Буковски, която нямам. разбира се, веднага се сдобих с нея и още по-веднага почнах да я чета. книгата се казваше “Холивуд”. фабулата беше по Буковски проста - създаването на сценария и филма. невероятно е kak Шрьодер, режисьор и продуцент на филма, е направил и невъзможното този филм да започне да се снима. пречките са били много, проблемите също, обаче изкушението на направиш филм по Буковски е по-силно. а филмът си личи, че е по Буковски, затова е и толкова прекрасен.
след като свърши, пуснах радиостанция за класическа музика и какъв късмет - Бах. след това Моцарт, но след това беше Хайдн. открих радиостанция за иранска народна музика и вече близо час слушам това. много красива музика.
вие бихте ли рискували? (просто отговорете с “да” или “не”).
-
Gallery
-
Categories
-
Archives
-
Blogroll
-
Meta
07 юли
absinthe
август 4th, 2008 at 11:27 pm
да, но няма как да преодолея силната неприязън към вкуса на мастиката
честно да ти кажа, кате, в Iceberg дават всичко друго но не и абсент