Джиткайки си из интернет пространството през малките часове от нощта, отегчена от сивото юлско ежедневие на един болен човек, попаднах на нещо, което ме изненада, вдъхнови, притесни, накара ме на завидя за няколко секунди, да пиша този пост и най-важното - още утре да отида в близката голяма книжарница и да търся “Люде, на които не им се отваря парашута”.
Авторът е македонец, но какво от това, студент по философия в Скопие, едва 23-годишен. Спечелил е конкурс за млади и неиздавани автори през 2006, наречен “Новите”, неговата книга е вече издадена в Македония и миналия месец тя е факт и в България. Това, заради което аз започнах да чета за нея и за автора, е част от описанието на книгата: “Букарски е болезнено честен: пише само за неща, които наистина е преживял, ненавижда македонските класици и Паулу Коелю и се кълне в Буковски, Фанте и Селинджър. Представям си как пие на една маса с Тома Марков и Момчил Николов, докато не ги изхвърлят и тримата от бара.” Точно това относно Буковски ме плени. Разбрах, че книгата била вулгарна и изпълнена с цинизми, била за “малкия човек”, а любимите писатели на новоизгрялата литературна звезда са именно моите, а Буковски е черешката. От опит знам, че е много трудно за излезеш от влиянението на любим творец. Подсъзнателно (а много често и съзнателно) той бива имитиран и на моменти дори копиран. Считам го за нещо нормално.
До тук от това, което прочетох за книгата и автора, предвиждам приликите с Буковски да са три - темите на писане ( пиянство, секс, несполуките на “малкия човек”, “тинкане”), изявеният автобиографичен елемент и вулгарният език. Очаквам самият стил на Букарски да се различава от този на Буковски от това, което слушам и чета от негови интервюта - Буковски е лаконичен, кратък и на вид незаинтересован, такива са и героите му в повечето книги, такъв е и стилът му. От Букарски, които е далеч по-многословен и въодушевен (което е разбираемо) очаквам същата многословност да не бъда избегната и в книгата му. Надявам се, обаче да я е избегнал.
Трябва да се знае за младия писател, че е един от първите блогъри в Македония и блогът му е сред най-четените. Той има и блог на български, в който можете да проследите какво се случва с Алекс, ако вече сте му фенове (като мен например :Р ).
Споделям това, което знам и това, което очаквам. Сега най-много копнея да дойде утре и да намеря книгата. Сигурна съм, че няма да я оставя, докато не я прочета. Надявам се да съм ви заинтригувала и защо не - вие също да си я купите. Цитирам издателя Константин Павлов по време на примиерата на книгата: “Само за 10 лв. може да вземете една изключителна книга”. Издаването и се определя като събитие в света на литературата за тази година и аз не смятам да го пропусна. Бил е гост в няколко български предавания, както и в едно мое любимо - “НЕшоуто на НЕд” и е дал интервюта за не един български вестник, изглежда всички се интересуват от него. И аз съм щастлива, щом един почитател на Буковски провокира вниманието на българските медии и българските читатели, провокира и мен да пиша за него, дано аз провокирам вас да прочетете “Люде, на които не им се отваря парашута”.
-
Categories
-
Archives
-
Blogroll
-
Meta
юли 5th, 2008 at 4:00 pm
Поздрави на фен клуба. Казвайте ако някъде я няма книгата в посочените книжарници да я доставям. Очаквам и кратка рецензийка, разбира се. особено в блог който се казва Изкуството
юли 5th, 2008 at 9:28 pm
И горе малко сте посбъркали линка към моя блог. Я ми пишете мейл, моля, да ви питам нещо.
юли 7th, 2008 at 1:46 am
линкът беше доста посбъркан, за което се извинявам. вече грешката е поправена.
веднага щом прочета книгата ще напиша пост за нея, знам, че няма да мога да се въздържа и да искам.
фенклубът е солиден и ще се постарая да се разширява.
юли 23rd, 2008 at 1:34 pm
Кейт толкова разпалено и увлекателно говори за тази книга, че сега искам и аз да я прочета
юли 24th, 2008 at 1:57 am
това беше целта на поста
радвам се, че е постигната дори и спрямо един признал си 