Marthkateology

Като прочете заглавието всеки човек (под)съзнателно си прави догадки за както аджеба ще става дума в тази книга. И аз си правех. Очакванията ми са описани в поста, чието заглавие поразително много прилича на заглавието на този пост.
Не предполагах, че книгата ще бъде толкова забавна. Отдавна не съм се смяла, четейки нещо. Хуморът е заразителен, малко черен, но при всички случай е изключително оригинален. Стилът на Букарски е уникален, не просто уникален, ами много уникален! Ругатните са съществена част от него, но какво пък. Сюжетът на разказите също е завладяващ, но нямам и ни най-малкото намерение да го преразказвам - тръпката ще се изгуби.
Няколко доказателствата за уникалността на стила на Букарски: “другите дечковци - и те като тях - надървени и сексулно незадоволени, също не бяха в ситуация да си намерят 3D партньор.”, ” в групата всички бяха кютуци, всички обичали книги, всички слушали Доорс (бляк), всички ценели Кафка (бляк!), всички пишели поезия, която не публикували… най-много от всичко, ме разочароваха девойките.”. Всеки един разказ е изпълнен с по няколко колоритни израза от този тип.
Между другото Букарски не ми напомня толкова много на Буковски, дори бих казала никак. Алекс прилича на себе си, което е прекрасно. Това го прави толкова интересен.
Съветвам всеки да се сдобие с тази книга и да я прочете. Не е толкова трудна за четене (визирам тук трудностите с разбирането на непреведените моменти от диалозите), а е приятно развлечение.
Мир вам! Дано ви се отвори парашута ….

като чуеш думата абсент, коя е първата асоциация, която правиш, цветът, който виждаш, когато затвориш очи. ЗЕЛЕН. ярко, неприлично зелен. една зелена фея си хфърка във въздуха, опиянението е там някъде, а феята се смее.
историята за абсента, любимата напитка на ексцентричните бохеми, май я знаем. бил е лекарство срещу треска, давано на френските войници, питие, поднасяно по странен и красив обичай, алкохол, докарващ най-верните си почитатели не до алкохолизъм, ами до абсентизъм, защото абсентът е различен. различен е. бил е забранен близо век, а сега в малко по-променен състав (пелинът е по-малко) е тук.
пак будувам. пак инсомния, пак в малките часове съм на линия и от нямане на какво пиша :D. причината е може би в Буковски. той отново вдъхнови нощта ми. не е някой негов рецитал, поема, разказ или роман, а “Barfly” - филмът, чийто сценарист е той. гледам го за втори път и вторият път се изненадах на гениалността на този велик поет. преди две години в София попаднах на книга на Буковски, която нямам. разбира се, веднага се сдобих с нея и още по-веднага почнах да я чета. книгата се казваше “Холивуд”. фабулата беше по Буковски проста - създаването на сценария и филма. невероятно е kak Шрьодер, режисьор и продуцент на филма, е направил и невъзможното този филм да започне да се снима. пречките са били много, проблемите също, обаче изкушението на направиш филм по Буковски е по-силно. а филмът си личи, че е по Буковски, затова е и толкова прекрасен.
след като свърши, пуснах радиостанция за класическа музика и какъв късмет - Бах. след това Моцарт, но след това беше Хайдн. открих радиостанция за иранска народна музика и вече близо час слушам това. много красива музика.
вие бихте ли рискували? (просто отговорете с “да” или “не”).

Джиткайки си из интернет пространството през малките часове от нощта, отегчена от сивото юлско ежедневие на един болен човек, попаднах на нещо, което ме изненада, вдъхнови, притесни, накара ме на завидя за няколко секунди, да пиша този пост и най-важното - още утре да отида в близката голяма книжарница и да търся “Люде, на които не им се отваря парашута”.
Авторът е македонец, но какво от това, студент по философия в Скопие, едва 23-годишен. Спечелил е конкурс за млади и неиздавани автори през 2006, наречен “Новите”, неговата книга е вече издадена в Македония и миналия месец тя е факт и в България. Това, заради което аз започнах да чета за нея и за автора, е част от описанието на книгата: “Букарски е болезнено честен: пише само за неща, които наистина е преживял, ненавижда македонските класици и Паулу Коелю и се кълне в Буковски, Фанте и Селинджър. Представям си как пие на една маса с Тома Марков и Момчил Николов, докато не ги изхвърлят и тримата от бара.” Точно това относно Буковски ме плени. Разбрах, че книгата била вулгарна и изпълнена с цинизми, била за “малкия човек”, а любимите писатели на новоизгрялата литературна звезда са именно моите, а Буковски е черешката. От опит знам, че е много трудно за излезеш от влиянението на любим творец. Подсъзнателно (а много често и съзнателно) той бива имитиран и на моменти дори копиран. Считам го за нещо нормално.
До тук от това, което прочетох за книгата и автора, предвиждам приликите с Буковски да са три - темите на писане ( пиянство, секс, несполуките на “малкия човек”, “тинкане”), изявеният автобиографичен елемент и вулгарният език. Очаквам самият стил на Букарски да се различава от този на Буковски от това, което слушам и чета от негови интервюта - Буковски е лаконичен, кратък и на вид незаинтересован, такива са и героите му в повечето книги, такъв е и стилът му. От Букарски, които е далеч по-многословен и въодушевен (което е разбираемо) очаквам същата многословност да не бъда избегната и в книгата му. Надявам се, обаче да я е избегнал.
Трябва да се знае за младия писател, че е един от първите блогъри в Македония и блогът му е сред най-четените. Той има и блог на български, в който можете да проследите какво се случва с Алекс, ако вече сте му фенове (като мен например :Р ).
Споделям това, което знам и това, което очаквам. Сега най-много копнея да дойде утре и да намеря книгата. Сигурна съм, че няма да я оставя, докато не я прочета. Надявам се да съм ви заинтригувала и защо не - вие също да си я купите. Цитирам издателя Константин Павлов по време на примиерата на книгата: “Само за 10 лв. може да вземете една изключителна книга”. Издаването и се определя като събитие в света на литературата за тази година и аз не смятам да го пропусна. Бил е гост в няколко български предавания, както и в едно мое любимо - “НЕшоуто на НЕд” и е дал интервюта за не един български вестник, изглежда всички се интересуват от него. И аз съм щастлива, щом един почитател на Буковски провокира вниманието на българските медии и българските читатели, провокира и мен да пиша за него, дано аз провокирам вас да прочетете “Люде, на които не им се отваря парашута”.