Нямам сили да бъда остроумна, да се опитвам де. Нямам идея дали и веднъж съм успявала през живота си, не е и важно. Болна от ангина, не спираща да кашля (гадно), току-що изпила 2 литра чай (единия - лайка, мента, живовлек, подбел и мащерка; другия - бял), преполовила бурканче с мед и то само за последните три часа и изпила две големи бройки от един тотален буламач (изпитано лекарство срещу възпалено гърло и подобни “неразположения” - 2. с.л. мед, 2-3 с.л. ракия, 2 с.л. зехтин, 2 с.л. лимон и малко сода бикарбонат, много малко), който има толкова ужасен и отвратителен вкус, че дори не мога да го сравня с нещо друго … Отделно винаги има опасност при мен да се предозирам с всякакви хапчета и витамини … Изобщо положението е кофти, мили хора. Искам да се отдам на отчаяние, но не мога да си позволя.
Отчаяние?! Защо? Не само защото тъкмо свърших даскало и се събуждам болна от ангина, а навън е лято и животът кипи с всички сили. Даже не ми пука. Само след седмица ще бъда като нова и с нови сили ще покоря света около мен. Пука ми и умирам от яд, защото се разболях 3 дни преди Джулая. И сега ден преди него аз съм си все така в разгара на ангината… Този маратон с предозирането с чая е жалък опит да направя нещо ;(
Доста жалък. Но поне се опитвам да бъда по-силна отколкото някакъв вирус. Не пиша този пост само за да ви се оплаквам. Ами и да критикувам. Всъщност толкова много се отплеснах в това да обяснявам колко съм неоправдана и колко несправедливо е постъпила съдбата с мен, че почти забравих колко ме провокира един кратък разговор.
Ставаше дума за това “как си?”, “ми добре съм”, “ти що тъй болно?” и подобни незначителни неща, но и да поканя човека да дойде с нас на Джулая, ако иска. Отказът му някак си ме провокира да се ядосам. Може би защото този човек има възможност да прекара един страхотен Джулай, нормален Джулай, а аз ще пия чайчета на плажа и ще кашлям. Отивам, защото обичам този празник, не че не знам, че нито съм за пред хора, нито за на плажа цяла вечер. Обичам го, защото е символ на едно време и на едно движение, което аз уважавам и обичам от дъното на душата си, към което бих искала да бих била част, но видиш ли съм родена няколко десетилетия по-късно и по-на изток. Самата идея, че милиони хора посрещат Слънцето точно тази сутрин, самата идея, че милиони истински 100%-и хипари са го посрещали “навремето” … Ех! Усещането е невероятно! Незаменимо … Да, вярно, Джулая може да бъде всяка сутрин, ако си го направим, но не е всяка сутрин. Утре е.
Да не искаш да отидеш на Джулая, защото не ти пука. Добре, приемам. Даже уважавам решението. Да не отидеш на Джулая, защото празникът е опорочен - не го приемам. Всичко е опорочено днес. Няма да говоря за пороците и за “морала” днес, няма смисъл, а и аз никого не съдя, най-малкото аз съм човека. Коледа е много по-опорочена от Джулая, въпреки първоначалния си замисъл на толкова духовен, семеен и религиозен празник ала-бала се е превърнала в едно тотално извращение, но никой не се отказва от лъскавия си подарък и всички се радвам на кичозните лампички навсякъде. Бургаският плаж е пълен с метали в нощта срещу 1-ви юли, факт, който не искам да oспорвам. Когато ги видях за пръв път много се смях, сега вече не се изненадвам. Днес един леко досаден тип ме караше да му дам телефона си, за да се разберем за Джулая. Този тип си е рапър отвсякъде. Даже с него сме водили раперски спор, когато се опитвах да го поканя на една дискотека на едно r&b парти и го обеждавах как много разбирам от подобна музика и как точно това парти е само за него и приятелите му. Простотии! 
Този човек както и другите му приятели (също рапери с онези шапки и изсухлени дънки и тениски, от които можеш да ушиеш 5 роклички за някое африканско дете) ще бъдат на плажа утре, стотиците метали и те ще бъдат там, някакви други непукисти и те ще бъдат там. Някой човек, който няма къде да спи и дори не знае коя дата сме и той ще бъде на плажа утре. Е, никак не ми пречат. Не ме интересува кой е на съседния огън и защо е там и дали изобщо има огън. Знам аз защо съм там и освен това дали Слънцето и този път ще изгрее, нищо не ме вълнува. До тук с това - “не харесвам Джулая, защото е пълно на плажа с правежи, които не знаят дори какво празнуваме днес, а са дошли заради бирата”. Ние си знаем какво празнуваме и ако това за нас е важно, ще сме там, ще сме заедно, ще подклаждаме ВНИМАТЕЛНО! огъня ( оу, сега се сетих, че утре няма да мога да вляза във водата ;( - ще се влоша ;( ) и празнуваме - някои с бира, някои с ракия, някои с чай … (като казах чай - третият (това в литри) за последните 4 часа май е готов - този път само мента и лайка и многоооооо мед ).
Другото типично оправдание - “изгревите винаги са еднакви”. Да, ама не. Важно е чувството. Ритуалът можеше да бъде стоене цяла нощ на плажа в очакване на гларусово разстойство, не е важно какъв е ритуалът, а да го има и нас да ни има.
Все повече се убеждавам, че хипарията е мъртва. В 21. век няма място за подобно животно и много ми е мъчно, че аз съм човекът, който трябва да го признае пред себе си. Една от най-бленуваните ми мечти е в САЩ преди 40 години. Ако някога създадат машина на времето, ще направя всичко, за да ме изпратят там. А сега просто няма почва за подобно дори не движение, а дори и за мироглед. Както съм казвала, не е важно какъв си, важно е КАКЪВ СИ, какво чувстваш и какъв човек си. Днес обществените идеали са далеч, далеч от мир, любов и свобода. Дали изобщо днес обществото има идеали … ?
Ето това е моят протест. Къде са идеалите, къде са глупавите, утопични мечти? Останало ли е нещо от онези години или 21. век е това …
От копнеж по миналото, не мога да се науча да уважавам настоящето. Отказвам да повярвам, че Джулая е мъртъв, защото докато има един, който вярва в него, той е жив. Аз зная, че има много повече от един.
Мир вам! Ще се видим утре на плажа или Слънцето ще види нас утре на плажа, няма значение!
\/
-
Gallery
-
Categories
-
Archives
-
Blogroll
-
Meta
29 юни
Джулая
юни 30th, 2008 at 1:39 am
ехххх мило катенце
колко добре си казала 
за нашия велик празник 1 ви ули 
за съжеление съм малко далеко от морето ;( иначе с удоволствие бих дошал с вас (ако ме искате де ) 
пък ако не пак 
и така надявам се поне за утре да си по добре 
юли 23rd, 2008 at 1:25 pm
прочетох критиката и си взех поука, обичам Джулая, но тогава си имах причина да не дойда, може да съм я маскирала доста умело … но факт. да си призная доста се смях, когато прочетох за въпросния човек, които отказал (моята особа
:D)
юли 24th, 2008 at 1:58 am
смешно ти било а
:D