post
в последните 24 часа сякаш ми се притичва на помощ интернет пространството(и аз като Слави Трифонов леко невежа по тези въпроси)
- стари профили из сайтове, публикувани снимки, коментари…
бях забравила колко е освежаващо да се занимаваш с последното нещо, което ти е нужно и полезно в момента и в същото време да чувстваш огромно удоволствие от това. Така и така последните седмици всичко минава като на филм, твърде нереално. Блогът със своята си стабилност ми напомня за идеите, които бяха изникнали покрай него (нищо че не можах да вляза 5 минути опитвайки се да си спомня парола и след това взимайки си нова…)От самото си създаване си пое по своя път и сякаш нищо тук нямаше да бъде такова ако беше планирано, доста е важен бих казала, блогът. Та щях да разкажа как в послено време в главата ми е адски объркано. Имам много неща, за които трябва да мисля и нещата и хората, които ми помагат да минавам по-лесно през тези периоди, изчезват малко по малко. Никога досега не съм се чувствала толкова отчуждена от всичките си приятели и познати и от всички неща, които обичам да правя.Сигурна съм, че не е толкова сериозно, а просто една от онези дупки, с присъствието на които всички сме свикнали. Очаквах някой от някъде да се появи и просто да ме попита “Как си?” или нещо друго съвсем малко като обаждане по джемса, но не винаги нещата се стичат по очаквания от нас начин. Един от принципите ми е да търся винаги причината за отношението на останалите или за случилото се в себе си и в своите действия, да преценям нещата от всички възможни ъгли… трудно е, но пък не е невъзможно и се получава доста често.Зная също и че когато се почувствам отчуждена от близките си хора, трябва да намеря начин да се върна при тях. Повечето пъти процедирам така, сега обаче ще си седя кротко и мирно и ще чакам някой слънчев ден те да ме потърсят, защото съм чувала, че доброто приятелство се крепи на взаимни усилия.мхм…Аз опитах да говоря, нищо не стана, после си замълчах и започвам да виждам, че май отсреща няма никого. Жалко, че тук е само блогът, който попива обърканото ми изтичащо съзнание, един проект възникнал от една приятелска идея, недовършен, нешлифован, кривнал от пътя, пълен еквивалент на приятелството ни. Дано поне той се развива нагоре.
Бих предпочела липсата на каквито и да е коментари към този post.
Благодаря.