Днес осъзнах, че ми липсва рока. Той е нещо като витамин, който трябва да получаваш редовно в регулирани дози (по-малко - много зле, повече - води до болезнено пристрастяване). Напоследък поради обстоятелствата, неподлежащи на промяна, не получавам достатъчно рок. Чувства се огромен недостиг. Щом чуя някое любимо рок-парче, се зареждам с енергия сякаш от някакъв планински извор ( 
това звучи като от реклама за минерална вода … ).
Обичам я тази музика. Обичам я повече отколкото обичам много други неща. Любовта ми към рока е толкова реална и толкова вярвам в нея, че чак ми е неудобно да говоря повече за това . Просто това е музика от душата за хора, които са по-специални. В началото е било така, сега пак е така. Да си бунтар не е мода, а е вътрешно чувство. Рокът е символ точно на това. Дори и по-новите музикални стилове, чиито почитатели са по-разкрепостени от нормалния средностатистически рокаджия, не се доближават до бунтарството, не комуникират с него по никакъв начин.
Ще се спра до тук. Някои хора знаят за какво говоря, за останалите - колкото и да пиша, пак няма да ме разберете. Просто искам да се докосна до един айсберг от рок. Дано стане скоро, че в противен случай изпадам в абстиненция.
Мир вам!
-
Gallery
-
Categories
-
Archives
-
Blogroll
-
Meta
14 юни
I love rock & roll
юли 23rd, 2008 at 2:10 pm
Кейт, Кейт, докосна се вече не веднъж до Айсберг-а от рок енд рол и вече може да не се притесняваме, че ще изпаднеш в абстиненция ;):) да живее рока и всички бунтари!