В период, в който не зная къде съм и кога е, в който се събуждам и си мисля, че утре си е на следващия ден, а то се оказва, че е днес; в момент, в който ми се спи, а слушам Металика и си общувам с блога, се налага да свърша малко училищна работа - едно есе по физика (не се смейте, това си е задачата :)), смятам да го споделя с вас, за да не остане получуто от едни заспали хора в едно заспало време - 7.30 сутринта. Темата е “Светлината и доброто, и тъмнината и злото”. Есето е импровизация 
****
Светлината в ежедневния смисъл е субективното усещане, породено от възприемането на електромагнитно излъчване с дължина на вълната, която е видима за човешкото око. В по-общ научен и технически контекст светлината е самото електромагнитно излъчване, независимо от дължината на вълната. Според съвременната физика светлината представлява вълново-корпускулярно лъчение, т.е. едновременно се проявява като поток от частици (фотони), които могат например да избиват електрони (фотоелектричен ефект), а в друг случай се държат като вълна - наблюдават се явленията дифракция и интерференция. До тук добре, който разбрал - разбрал.
Още преди да има понятие като физика, а какво остава за съвременна такава е имало философско-религиозна представа за светлината като такава. Едва ли има култура, в която светлината да бива възприемана като отрицателно явление (тук имам предвид слънчевата светлина, а не мълнии, светкавици и други подобни, които са символ на Божия гняв). Обяснението за това е толкова логично - просто нашата природа е пригодена за живот през светлата половина от денонощието и съвсем в рамките на пренормалното е, че един от най-древните религиозни култове е именно този към Слънцето. Познат е пречупеният кръст, който в древноста е бил знак на Слънцето, а през 20. век Хитлер го е обърнал и го е направил символ на нацизма (има и народи, при които този символ е същият като хитлеристия като например старобългарския знак на слънчевия диск, който представлява затворения кръг на прабългарите и символизира горния свят, слънчевия диск и отвъдното). Примерът с този древен знак, станал символ на няколко неща - всеприетия символ на доброто и добрите сили - Слънцето и най-голямото зло на света - нацизма. Светлината и тъмнината се сливат постоянно в едно, за да го има физически свят, а доброто и злото, борейки се вечно, изграждат духохния свят на всички онези същества, които чувстват и мислят.
Тъмнината е липсата на светлина. Или ние така сме свикнали да мислим. Нощта е времето, в което духовете излизат, вампирите ловят, злите сили са на свобода и действат. Това е според митологията, разбира се. Славянската митология е пълна с подобни примери - вампирите и върколаците; самодивите, които са горски духове от славянската митология и българския фолклор, неземно красиви и вечно млади, те излизат при мръкване, перат дрехите си на реки или езера, а после играят вълшебно хоро на някоя поляна, страхуват се от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват. Тези три примера от славянската митология са само капка в морето. Славяните са вярвали в съществуването на много други духове и същества, които излизали нощтем, а подобни вярвания има в почти всяка политеистична и древна религия.
Това далеч не е случайно. Древните както са били примитивни, така са били прави за много неща, за които на европееца са му трябвали векове да достигне и още векове и напредък в науката да докаже. И до ден днешен стоежа на пирамидите си остава загадка, вавилонските астролози са познавали звездите много добре за 2-3 хилядолетие преди Христа, а древните гърци са знаели, че Земята е кръгла, за което е свидетелство описанието на титана Атлас, който крепи небето като наказание от Зевс. Статуя на титана го показва да държи на раменете си кълбо. Освен това много митове за сътворението от цял свят разказват за това, че животът се е зародил във водата (която е безпорен символ на живота), до която теория стигат и съвременните учени и се смята за най-вероятна.
Светлината като символ на добро е добре известна. Последните думи на Гьоте са били: “Повече светлина” и има доста тълкувания относно тях. Дали той е искал да даде съвет на хората, които е обичал и на хората след него или просто е искал да дръпнат пердето, за да усети Слънцето за последно си остава неизветно. Ясно е обаче друго, че подсъзнателно хората обичат светлината, защото се страхуват от неизветсното. От край време то тревожи човешкия род. Древните гърци са се подчинявали на несправедливите си богове от страх да не би да дойде на власт Хаосът, първичното празно пространство, което стои в основата на всичко. От Хаоса произлизат мрака (Ереб) и нощта (Никта). Макар и да са минали хилядолетия човекът не се е променил особено. И днес всички се боят панически от неизвестното - утре, бъдещето, после… Мракът е неизвестното - както ли има след един метър, а след два, дали да продължиш или да спреш докато не изгрее отново Слънцето. Именно заради този подсъзнателен страх тъмнината е станала символ на злото. Или заради нуждата от някакъв символ.
Всичко е относително е казал Айнщайн, създателят на теорията за относителността. Светлината и тъмнината са също относителни - светлината е малко по количество тъмнина, а тъмнината е малко по количество светлина. светлината и тъмнината са едно и също нещо - едно и също битие, една и съща проява. Всичко на този свят е от едно и също начало, само че степента е различна. Грозното и красивото описват едно и също качесво, но в различна степен. Нещата са същите и с доброто и злото. Кое е добро и кое е зло е различно за всекиго от нас. Ценностите са индивидуално проявление в наши дни. Нарушението на един или няколко общоприети закона за някои са съвсем в рамките на нещата. Но най-общо доброто е онази градивна сила и позитивна нагласа, а злото е точно обратното - деструктивна сила и отрицателна нагласа.
Цитирам “Битие”, “Сътровението”: ” 3.И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. 4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. 5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.” Светлината дава началото да света. Тя е градивната единица. Тъмнината от своя страна е нейният антипод, нейната пълна противоположност.
Няма нищо, което е да е само черно и такова, което да е само бяло. Ако не беше прекрасното було на нощта, нямаше да изпъкват звездите, които са толкова прекрасни и красиви. Няма символ, които да е еднозначен, няма понятие, което да се приема от всички по еднакъв начин. Красотата е най-важна, а тя е там, където има светлина, но е и там, където има тъмнина.
декември 14th, 2008 at 6:53 pm
kolko ima6 na tova ese???????
декември 17th, 2008 at 9:17 pm
въпреки че е импровизация това есе, писано в 2 през нощта след работа, имам 6 …
юни 6th, 2010 at 8:32 pm
xaxaxa az imam su6tata doma6na - i da , po fizika e :D:D i az sam ot nemskata , burgas
юни 8th, 2010 at 9:32 pm
Хубаво е. Надявам се няма да се сърдиш ако го пусна в блога. Благодаря предварително. Лека вечер.