Не че не ми се спи. Дори изгарям от желание да гушна възглавницата, но повече искам май да кажа “здравей” на блогчето, с което не се бяхме виждали около седмица, а може би и повече.
Здравей, мило блогче! 
Искам да ти кажа толкова много неща, не знам откъде да започна. Май ще е най-добре да изоставя главните букви и да продължа да имитирам. неуспешно. е, успешно ми се получават други неща. получаваха. ДАНО!
сега, когато всеки ден се срещам с миналото си, казвам му и на него “здрасти”, защото иначе би било неучтиво, се замислям все повече над онези неща, над причините за тях. много са глупави. мал ми е за тях колко много са глупави. иска ми се да … да не мислех за тях. може би да беше пак тогава и аз пак да си бях същата. лудоста си заминава и макар да не си е заминала напълно (все още), вече започва да ми липсва. разбира се, липсата и е заместима. нормалността обаче също води до пристрастяване, а аз от това смотано пристрастяване най-много съм се бояла. нямах много време да се страхувам, че ще ме догони, защото беше толкова далечна и въображаема, но сега ми се струва леко реална. леко, защото се познавам, а реална, защото аз изненадвам дори себе си понякога.
слушайки Роби Уилиамс тук, слушайки го и в леглото, защото и навън слушат него си мисля за …глупости. мисля си за предрасъдаци и предубеждения и понякога съжалявам, че не страдам от почти никакви. страдам от това не заради друго, ами защото около мен ги има в големи количества, а е по-лесно е да съдиш другите, отколкото да погледнеш себе си и да видиш, че мамка му не си никак по-различен. затова не обичам да съдя никого. но е глупаво да гледам как някой го прави спрямо никого за нещо, за някога, за някъде, за сега. малко е и глупавичко, че не искам да ви го кажа така както е, за да ме разберете, но пък и няма смисъл това евентуално начинание, защото вие пак няма да ме разберете. а Роби си пее за някакви ангели …
1:31, а аз копнея за сън, изпитвам нужда да пиша (?), а като си легна си мисля за Ницше. хората си страдат от предрасъдаци, а аз от инсомния. имам да ви казвам още много неща, но ще да е в някоя друга безсънна нощ, в която ще слушам AC/DC. Роби ми действа разчувстващо, а аз на това чувство (разбирайте да се разчувстваш) не съм му особено голям фен (разбирайте, че много я мразя тази част).
не прекалявайте с кофеина. сладки сънища!
П.П. този пост нямаше нищо общо с Ван Гог (може би освен лудоста), но тъй като днес небето е обсипано с много звезди, а аз съм им почитател, се сетих и за тази прекрасна картина - и на нея съм й огромен почитател. дано да й сте се насладили и ако не тази вечер, то някоя друга погледнете небето - дано е толкова красиво, колкото е днес!