темата, за която ще пиша не заслужава главни букви. ужасът, които преживях и преживявам от години насам заслужава единствено възмущение.
бензинът, дизелът и всичките там горива поскъпнаха. ок. до тук добре. приемам го. но искам да питам, защо вече повече от един месец аз пътувам в ПЪЛНИ! автобуси. като казвам ПЪЛНИ! това значи малко повече отколкото можете да си представите. билетчето е един лев, а обслужването никакво.
не че това е от вчера. тук винаги си е било така. билета поскъпва с всяко лято, а всички се гъчим като мариновани цаци във вмирисана консерва. защо?! защо ли? защото … нашите туристи са най-сложните и интересни животни в цялата Вселена. ако я бях обходила щях да ви кажа със сигурност, че е така, не съм, но предположението ми е с някаквите си 99% вероятно.
за тези същества понятието “следващия автобус” не съществува. следващият в тяхните мозъци е далеч както е следващият живот, може би и по-далеч, макар между този и следващия ги делят мижавите 12 минути! 12 пъти по 60 за някои хора е равно на векове. поради тази причина те се тъпчат в ТОЗИ автобус без значение има ли място, няма ли. разбира се, отново по законите на Мърфи тези хора са с тегло над средното и това прави нещата още по-драматични.
другото специфично за животното наречено “турист” е навикът като видят автобус да вървят след него, независимо закъде е откъде е, какъв е и дали не е по средата на улицата! тези същества не са чували, че първо се изчакват хората да слязат и после се качват другите. тяхното първично отношение и държание е подобно на хищник, готов за лов. тези хора се бутат, блъскат, все едно от това им зависи живота. прави впечатление, че те са на почивка, … обаче никога не вървят пеша и макар средната работна заплата в Западна Европа (откъдето идват повечето ни туристи) да е около пет пъти по-висока от тази тук, те НЕ се возят в таксита. колкото и да е пълен автобусът те не изчакват другия, ТОЗИ е важният. никаква мисъл в перспектива (кой говори за мисъл изобщо, има ли я?). както и да спре шофьорът те винаги залитат и се блъскат в теб. реалност.
това е винаги. днес обаче се случи нещо, което до сега не е. кондуктурката (те също по правило са с тегло над средното, което прави разминаването с тях същинска мъка) говорейки си с човек до мен ме посочи и каза: “като това (имаше предвид мен) с големи раници (аз бях с една огромна раница с дрехи и куп книги) само че по-мургави (за протокола аз съм русолява, със сини очи и кожа доста бяла). постоянно се качват. пазете се от тях.” ако не сте разбрали с какво ме сравни кондуктурката, ще ви подскажа - джебчийка… това премина всякаква граница и аз мисля, че повече в автобус от тази фирма и с този маршрут няма да се кача! въпреки рошавата коса и неугледния си вид днес трябва ли да бъда шаблон за това, от какво да се пазят пътниците в градския транспорт! просто нелепо! от тук нататък ще бъда заплаха само за гларусите по алеята. повече в автобус - не!
казах ви за туристите, споделих си за автобусите, сега остава за деня на детето. ами нищо нямам да ви кажа относно него, освен да го честитя на всички, които се чувстват деца! на мен днес никой не ми го честити, макар да нося детски гуменки и да имам венче на дветенца. дано до края на деня да се намери някой, който да каже честито! и на мен. 
Запазете детското в себе си!
-
Gallery
-
Categories
-
Archives
-
Blogroll
-
Meta