Marthkateology

Нямам сили да бъда остроумна, да се опитвам де. Нямам идея дали и веднъж съм успявала през живота си, не е и важно. Болна от ангина, не спираща да кашля (гадно), току-що изпила 2 литра чай (единия - лайка, мента, живовлек, подбел и мащерка; другия - бял), преполовила бурканче с мед и то само за последните три часа и изпила две големи бройки от един тотален буламач (изпитано лекарство срещу възпалено гърло и подобни “неразположения” - 2. с.л. мед, 2-3 с.л. ракия, 2 с.л. зехтин, 2 с.л. лимон и малко сода бикарбонат, много малко), който има толкова ужасен и отвратителен вкус, че дори не мога да го сравня с нещо друго … Отделно винаги има опасност при мен да се предозирам с всякакви хапчета и витамини … Изобщо положението е кофти, мили хора. Искам да се отдам на отчаяние, но не мога да си позволя.
Отчаяние?! Защо? Не само защото тъкмо свърших даскало и се събуждам болна от ангина, а навън е лято и животът кипи с всички сили. Даже не ми пука. Само след седмица ще бъда като нова и с нови сили ще покоря света около мен. Пука ми и умирам от яд, защото се разболях 3 дни преди Джулая. И сега ден преди него аз съм си все така в разгара на ангината… Този маратон с предозирането с чая е жалък опит да направя нещо ;(
Доста жалък. Но поне се опитвам да бъда по-силна отколкото някакъв вирус. Не пиша този пост само за да ви се оплаквам. Ами и да критикувам. Всъщност толкова много се отплеснах в това да обяснявам колко съм неоправдана и колко несправедливо е постъпила съдбата с мен, че почти забравих колко ме провокира един кратък разговор.
Ставаше дума за това “как си?”, “ми добре съм”, “ти що тъй болно?” и подобни незначителни неща, но и да поканя човека да дойде с нас на Джулая, ако иска. Отказът му някак си ме провокира да се ядосам. Може би защото този човек има възможност да прекара един страхотен Джулай, нормален Джулай, а аз ще пия чайчета на плажа и ще кашлям. Отивам, защото обичам този празник, не че не знам, че нито съм за пред хора, нито за на плажа цяла вечер. Обичам го, защото е символ на едно време и на едно движение, което аз уважавам и обичам от дъното на душата си, към което бих искала да бих била част, но видиш ли съм родена няколко десетилетия по-късно и по-на изток. Самата идея, че милиони хора посрещат Слънцето точно тази сутрин, самата идея, че милиони истински 100%-и хипари са го посрещали “навремето” … Ех! Усещането е невероятно! Незаменимо … Да, вярно, Джулая може да бъде всяка сутрин, ако си го направим, но не е всяка сутрин. Утре е.
Да не искаш да отидеш на Джулая, защото не ти пука. Добре, приемам. Даже уважавам решението. Да не отидеш на Джулая, защото празникът е опорочен - не го приемам. Всичко е опорочено днес. Няма да говоря за пороците и за “морала” днес, няма смисъл, а и аз никого не съдя, най-малкото аз съм човека. Коледа е много по-опорочена от Джулая, въпреки първоначалния си замисъл на толкова духовен, семеен и религиозен празник ала-бала се е превърнала в едно тотално извращение, но никой не се отказва от лъскавия си подарък и всички се радвам на кичозните лампички навсякъде. Бургаският плаж е пълен с метали в нощта срещу 1-ви юли, факт, който не искам да oспорвам. Когато ги видях за пръв път много се смях, сега вече не се изненадвам. Днес един леко досаден тип ме караше да му дам телефона си, за да се разберем за Джулая. Този тип си е рапър отвсякъде. Даже с него сме водили раперски спор, когато се опитвах да го поканя на една дискотека на едно r&b парти и го обеждавах как много разбирам от подобна музика и как точно това парти е само за него и приятелите му. Простотии! Този човек както и другите му приятели (също рапери с онези шапки и изсухлени дънки и тениски, от които можеш да ушиеш 5 роклички за някое африканско дете) ще бъдат на плажа утре, стотиците метали и те ще бъдат там, някакви други непукисти и те ще бъдат там. Някой човек, който няма къде да спи и дори не знае коя дата сме и той ще бъде на плажа утре. Е, никак не ми пречат. Не ме интересува кой е на съседния огън и защо е там и дали изобщо има огън. Знам аз защо съм там и освен това дали Слънцето и този път ще изгрее, нищо не ме вълнува. До тук с това - “не харесвам Джулая, защото е пълно на плажа с правежи, които не знаят дори какво празнуваме днес, а са дошли заради бирата”. Ние си знаем какво празнуваме и ако това за нас е важно, ще сме там, ще сме заедно, ще подклаждаме ВНИМАТЕЛНО! огъня ( оу, сега се сетих, че утре няма да мога да вляза във водата ;( - ще се влоша ;( ) и празнуваме - някои с бира, някои с ракия, някои с чай … (като казах чай - третият (това в литри) за последните 4 часа май е готов - този път само мента и лайка и многоооооо мед ).
Другото типично оправдание - “изгревите винаги са еднакви”. Да, ама не. Важно е чувството. Ритуалът можеше да бъде стоене цяла нощ на плажа в очакване на гларусово разстойство, не е важно какъв е ритуалът, а да го има и нас да ни има.
Все повече се убеждавам, че хипарията е мъртва. В 21. век няма място за подобно животно и много ми е мъчно, че аз съм човекът, който трябва да го признае пред себе си. Една от най-бленуваните ми мечти е в САЩ преди 40 години. Ако някога създадат машина на времето, ще направя всичко, за да ме изпратят там. А сега просто няма почва за подобно дори не движение, а дори и за мироглед. Както съм казвала, не е важно какъв си, важно е КАКЪВ СИ, какво чувстваш и какъв човек си. Днес обществените идеали са далеч, далеч от мир, любов и свобода. Дали изобщо днес обществото има идеали … ?
Ето това е моят протест. Къде са идеалите, къде са глупавите, утопични мечти? Останало ли е нещо от онези години или 21. век е това …
От копнеж по миналото, не мога да се науча да уважавам настоящето. Отказвам да повярвам, че Джулая е мъртъв, защото докато има един, който вярва в него, той е жив. Аз зная, че има много повече от един.
Мир вам! Ще се видим утре на плажа или Слънцето ще види нас утре на плажа, няма значение!
\/

Много подходящ лозунг точно за този случай. Това пише на един голям плакат на гей парада в нашата мила ЕВРОПЕЙСКА столица. Подобни паради се провеждат навсякъде в западния свят и не че не минават безпроблемно, но поне по-цивилизовано. За пореден път доказахме пред света и пред себе си, че вече “влезли” в Европа повече би ни подхождало да пресечем границата и да си отидем в Ориента, където очевидно ни е мястото.
За хомофобията винаги съм имала едно мнение и никога не съм го крила. Това е едно от малкото неща, в които съм напълно уверена. Хомофобите (както и расистите, сексистите) са комплексари, които си избиват комплексите, мразейки общност от хора, събрани от нещо общо. При хомофобите е на лице и онзи страх, че ако не нарекат някой хомосексуален “тъп педал”, някой би ги помислил точно тях за хомо, което е толкова ужасяващо именно защото тези хора са неуверени в собсвената си ориентация и достойство. По правило повечето хомофоби са мъже. Осъзнавам колко хора обиждам с констатациите си в момента - половин България…. не ми пука
Гей парад ли? Това беше парад на хомофобията, това беше причина да се засрамя днес. Парад на тоталното невежество, на простотията, от която сме част всеки ден, но не толкова концентрирана.
Снимки от “парада” можете да видите тук . Жалка гледка на фона на това, което сме гледали по новините от подобни паради като да речем този в Берлин . И не толкова блясъкът ми липсва, колкото човеколюбието и толерантността.
Тези две понятия ми напомнят за нещо. Религия, църква. И тя застана против парада. Е поне не хвърляше бомбички по участниците в него :D. Църквата определяла хомосексуализма като смътрен грях, болест и неестествено състояние вследствие на грехопадението. Значи е грях да обичаш ( какво значение има кого ), по-малък грях е да крадеш. Не го разбирам. Църквата не е истината, а в Библията има много мъдрост, но я уважавам по други критерии.
Не ме интересува кой с кого, този кого от неговия пол ли е. Вълнува ме това, че живеем в 21. век, а има хора, които мислят закостеняло и тези хора са много и вярват, че проповядват морал. Моралът не е това. Много клиширано, но все пак ще го кажа, защото именно затова написах това: нека обичаме ближните въпреки всички различия!

следва продължение …

post

в последните 24 часа сякаш ми се притичва на помощ интернет пространството(и аз като Слави Трифонов леко невежа по тези въпроси)
- стари профили из сайтове, публикувани снимки, коментари…

бях забравила колко е освежаващо да се занимаваш с последното нещо, което ти е нужно и полезно в момента и в същото време да чувстваш огромно удоволствие от това. Така и така последните седмици всичко минава като на филм, твърде нереално. Блогът със своята си стабилност ми напомня за идеите, които бяха изникнали покрай него (нищо че не можах да вляза 5 минути опитвайки се да си спомня парола и след това взимайки си нова…)От самото си създаване си пое по своя път и сякаш нищо тук нямаше да бъде такова ако беше планирано, доста е важен бих казала, блогът. Та щях да разкажа как в послено време в главата ми е адски объркано. Имам много неща, за които трябва да мисля и нещата и хората, които ми помагат да минавам по-лесно през тези периоди, изчезват малко по малко. Никога досега не съм се чувствала толкова отчуждена от всичките си приятели и познати и от всички неща, които обичам да правя.Сигурна съм, че не е толкова сериозно, а просто една от онези дупки, с присъствието на които всички сме свикнали. Очаквах някой от някъде да се появи и просто да ме попита “Как си?” или нещо друго съвсем малко като обаждане по джемса, но не винаги нещата се стичат по очаквания от нас начин. Един от принципите ми е да търся винаги причината за отношението на останалите или за случилото се в себе си и в своите действия, да преценям нещата от всички възможни ъгли… трудно е, но пък не е невъзможно и се получава доста често.Зная също и че когато се почувствам отчуждена от близките си хора, трябва да намеря начин да се върна при тях. Повечето пъти процедирам така, сега обаче ще си седя кротко и мирно и ще чакам някой слънчев ден те да ме потърсят, защото съм чувала, че доброто приятелство се крепи на взаимни усилия.мхм…Аз опитах да говоря, нищо не стана, после си замълчах и започвам да виждам, че май отсреща няма никого. Жалко, че тук е само блогът, който попива обърканото ми изтичащо съзнание, един проект възникнал от една приятелска идея, недовършен, нешлифован, кривнал от пътя, пълен еквивалент на приятелството ни. Дано поне той се развива нагоре.

Бих предпочела липсата на каквито и да е коментари към този post.

Благодаря.

Здравей, свят!

От известно време насам нямам възможност да себе си сутрин да кажа едно “здравей” с усмивка, а какво остава за всичко останало. Животът понякога изглежда много глупав, но най-важното е да се правим, че не е такъв.
Напоследък страдах от фобия да вземам решения от страх да не сбъркам. Взех доста решения и сбърках с почти всичките. Сега трябва да поправям грешките си и да се надявам, че няма да има особено големи последствия и че по непукиски ще си продължа напред.
Един съвет - не предприемайте промени, когато всичко ви е ok. Животът е shit в по-голямата си част и подразделения, така че е малко вероятно нещата са станат по-добре. Хубаво е смелост да не липсва, обаче смелчагите общо взето са глупаци. Аз съм глупак и не зная утре какво ще правя. Зная обаче какво не искам да правя! Искам да ви кажа и много други неща, но съм убита вътрешно.
Мили хора, бъдете с мен духовно! Стискайте ми палци утре!

П.П. За да се проумее заглавието, трябва да се знае предистория. Няма да ви я кажа.

Днес осъзнах, че ми липсва рока. Той е нещо като витамин, който трябва да получаваш редовно в регулирани дози (по-малко - много зле, повече - води до болезнено пристрастяване). Напоследък поради обстоятелствата, неподлежащи на промяна, не получавам достатъчно рок. Чувства се огромен недостиг. Щом чуя някое любимо рок-парче, се зареждам с енергия сякаш от някакъв планински извор ( това звучи като от реклама за минерална вода … ).
Обичам я тази музика. Обичам я повече отколкото обичам много други неща. Любовта ми към рока е толкова реална и толкова вярвам в нея, че чак ми е неудобно да говоря повече за това . Просто това е музика от душата за хора, които са по-специални. В началото е било така, сега пак е така. Да си бунтар не е мода, а е вътрешно чувство. Рокът е символ точно на това. Дори и по-новите музикални стилове, чиито почитатели са по-разкрепостени от нормалния средностатистически рокаджия, не се доближават до бунтарството, не комуникират с него по никакъв начин.
Ще се спра до тук. Някои хора знаят за какво говоря, за останалите - колкото и да пиша, пак няма да ме разберете. Просто искам да се докосна до един айсберг от рок. Дано стане скоро, че в противен случай изпадам в абстиненция.
Мир вам!

В период, в който не зная къде съм и кога е, в който се събуждам и си мисля, че утре си е на следващия ден, а то се оказва, че е днес; в момент, в който ми се спи, а слушам Металика и си общувам с блога, се налага да свърша малко училищна работа - едно есе по физика (не се смейте, това си е задачата :)), смятам да го споделя с вас, за да не остане получуто от едни заспали хора в едно заспало време - 7.30 сутринта. Темата е “Светлината и доброто, и тъмнината и злото”. Есето е импровизация

                                                                                                                                                 ****

Светлината в ежедневния смисъл е субективното усещане, породено от възприемането на електромагнитно излъчване с дължина на вълната, която е видима за човешкото око. В по-общ научен и технически контекст светлината е самото електромагнитно излъчване, независимо от дължината на вълната. Според съвременната физика светлината представлява вълново-корпускулярно лъчение, т.е. едновременно се проявява като поток от частици (фотони), които могат например да избиват електрони (фотоелектричен ефект), а в друг случай се държат като вълна - наблюдават се явленията дифракция и интерференция. До тук добре, който разбрал - разбрал.
Още преди да има понятие като физика, а какво остава за съвременна такава е имало философско-религиозна представа за светлината като такава. Едва ли има култура, в която светлината да бива възприемана като отрицателно явление (тук имам предвид слънчевата светлина, а не мълнии, светкавици и други подобни, които са символ на Божия гняв). Обяснението за това е толкова логично - просто нашата природа е пригодена за живот през светлата половина от денонощието и съвсем в рамките на пренормалното е, че един от най-древните религиозни култове е именно този към Слънцето. Познат е пречупеният кръст, който в древноста е бил знак на Слънцето, а през 20. век Хитлер го е обърнал и го е направил символ на нацизма (има и народи, при които този символ е същият като хитлеристия като например старобългарския знак на слънчевия диск, който представлява затворения кръг на прабългарите и символизира горния свят, слънчевия диск и отвъдното). Примерът с този древен знак, станал символ на няколко неща - всеприетия символ на доброто и добрите сили - Слънцето и най-голямото зло на света - нацизма. Светлината и тъмнината се сливат постоянно в едно, за да го има физически свят, а доброто и злото, борейки се вечно, изграждат духохния свят на всички онези същества, които чувстват и мислят.
Тъмнината е липсата на светлина. Или ние така сме свикнали да мислим. Нощта е времето, в което духовете излизат, вампирите ловят, злите сили са на свобода и действат. Това е според митологията, разбира се. Славянската митология е пълна с подобни примери - вампирите и върколаците; самодивите, които са горски духове от славянската митология и българския фолклор, неземно красиви и вечно млади, те излизат при мръкване, перат дрехите си на реки или езера, а после играят вълшебно хоро на някоя поляна, страхуват се от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват. Тези три примера от славянската митология са само капка в морето. Славяните са вярвали в съществуването на много други духове и същества, които излизали нощтем, а подобни вярвания има в почти всяка политеистична и древна религия.
Това далеч не е случайно. Древните както са били примитивни, така са били прави за много неща, за които на европееца са му трябвали векове да достигне и още векове и напредък в науката да докаже. И до ден днешен стоежа на пирамидите си остава загадка, вавилонските астролози са познавали звездите много добре за 2-3 хилядолетие преди Христа, а древните гърци са знаели, че Земята е кръгла, за което е свидетелство описанието на титана Атлас, който крепи небето като наказание от Зевс. Статуя на титана го показва да държи на раменете си кълбо. Освен това много митове за сътворението от цял свят разказват за това, че животът се е зародил във водата (която е безпорен символ на живота), до която теория стигат и съвременните учени и се смята за най-вероятна.
Светлината като символ на добро е добре известна. Последните думи на Гьоте са били: “Повече светлина” и има доста тълкувания относно тях. Дали той е искал да даде съвет на хората, които е обичал и на хората след него или просто е искал да дръпнат пердето, за да усети Слънцето за последно си остава неизветно. Ясно е обаче друго, че подсъзнателно хората обичат светлината, защото се страхуват от неизветсното. От край време то тревожи човешкия род. Древните гърци са се подчинявали на несправедливите си богове от страх да не би да дойде на власт Хаосът, първичното празно пространство, което стои в основата на всичко. От Хаоса произлизат мрака (Ереб) и нощта (Никта). Макар и да са минали хилядолетия човекът не се е променил особено. И днес всички се боят панически от неизвестното - утре, бъдещето, после… Мракът е неизвестното - както ли има след един метър, а след два, дали да продължиш или да спреш докато не изгрее отново Слънцето. Именно заради този подсъзнателен страх тъмнината е станала символ на злото. Или заради нуждата от някакъв символ.
Всичко е относително е казал Айнщайн, създателят на теорията за относителността. Светлината и тъмнината са също относителни - светлината е малко по количество тъмнина, а тъмнината е малко по количество светлина. светлината и тъмнината са едно и също нещо - едно и също битие, една и съща проява. Всичко на този свят е от едно и също начало, само че степента е различна. Грозното и красивото описват едно и също качесво, но в различна степен. Нещата са същите и с доброто и злото. Кое е добро и кое е зло е различно за всекиго от нас. Ценностите са индивидуално проявление в наши дни. Нарушението на един или няколко общоприети закона за някои са съвсем в рамките на нещата. Но най-общо доброто е онази градивна сила и позитивна нагласа, а злото е точно обратното - деструктивна сила и отрицателна нагласа.
Цитирам “Битие”, “Сътровението”: ” 3.И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. 4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. 5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.” Светлината дава началото да света. Тя е градивната единица. Тъмнината от своя страна е нейният антипод, нейната пълна противоположност.
Няма нищо, което е да е само черно и такова, което да е само бяло. Ако не беше прекрасното було на нощта, нямаше да изпъкват звездите, които са толкова прекрасни и красиви. Няма символ, които да е еднозначен, няма понятие, което да се приема от всички по еднакъв начин. Красотата е най-важна, а тя е там, където има светлина, но е и там, където има тъмнина.

Не че не ми се спи. Дори изгарям от желание да гушна възглавницата, но повече искам май да кажа “здравей” на блогчето, с което не се бяхме виждали около седмица, а може би и повече.

Здравей, мило блогче!

Искам да ти кажа толкова много неща, не знам откъде да започна. Май ще е най-добре да изоставя главните букви и да продължа да имитирам. неуспешно. е, успешно ми се получават други неща. получаваха. ДАНО!
сега, когато всеки ден се срещам с миналото си, казвам му и на него “здрасти”, защото иначе би било неучтиво, се замислям все повече над онези неща, над причините за тях. много са глупави. мал ми е за тях колко много са глупави. иска ми се да … да не мислех за тях. може би да беше пак тогава и аз пак да си бях същата. лудоста си заминава и макар да не си е заминала напълно (все още), вече започва да ми липсва. разбира се, липсата и е заместима. нормалността обаче също води до пристрастяване, а аз от това смотано пристрастяване най-много съм се бояла. нямах много време да се страхувам, че ще ме догони, защото беше толкова далечна и въображаема, но сега ми се струва леко реална. леко, защото се познавам, а реална, защото аз изненадвам дори себе си понякога.
слушайки Роби Уилиамс тук, слушайки го и в леглото, защото и навън слушат него си мисля за …глупости. мисля си за предрасъдаци и предубеждения и понякога съжалявам, че не страдам от почти никакви. страдам от това не заради друго, ами защото около мен ги има в големи количества, а е по-лесно е да съдиш другите, отколкото да погледнеш себе си и да видиш, че мамка му не си никак по-различен. затова не обичам да съдя никого. но е глупаво да гледам как някой го прави спрямо никого за нещо, за някога, за някъде, за сега. малко е и глупавичко, че не искам да ви го кажа така както е, за да ме разберете, но пък и няма смисъл това евентуално начинание, защото вие пак няма да ме разберете. а Роби си пее за някакви ангели …
1:31, а аз копнея за сън, изпитвам нужда да пиша (?), а като си легна си мисля за Ницше. хората си страдат от предрасъдаци, а аз от инсомния. имам да ви казвам още много неща, но ще да е в някоя друга безсънна нощ, в която ще слушам AC/DC. Роби ми действа разчувстващо, а аз на това чувство (разбирайте да се разчувстваш) не съм му особено голям фен (разбирайте, че много я мразя тази част).
не прекалявайте с кофеина. сладки сънища!

П.П. този пост нямаше нищо общо с Ван Гог (може би освен лудоста), но тъй като днес небето е обсипано с много звезди, а аз съм им почитател, се сетих и за тази прекрасна картина - и на нея съм й огромен почитател. дано да й сте се насладили и ако не тази вечер, то някоя друга погледнете небето - дано е толкова красиво, колкото е днес!

темата, за която ще пиша не заслужава главни букви. ужасът, които преживях и преживявам от години насам заслужава единствено възмущение.
бензинът, дизелът и всичките там горива поскъпнаха. ок. до тук добре. приемам го. но искам да питам, защо вече повече от един месец аз пътувам в ПЪЛНИ! автобуси. като казвам ПЪЛНИ! това значи малко повече отколкото можете да си представите. билетчето е един лев, а обслужването никакво.
не че това е от вчера. тук винаги си е било така. билета поскъпва с всяко лято, а всички се гъчим като мариновани цаци във вмирисана консерва. защо?! защо ли? защото … нашите туристи са най-сложните и интересни животни в цялата Вселена. ако я бях обходила щях да ви кажа със сигурност, че е така, не съм, но предположението ми е с някаквите си 99% вероятно.
за тези същества понятието “следващия автобус” не съществува. следващият в тяхните мозъци е далеч както е следващият живот, може би и по-далеч, макар между този и следващия ги делят мижавите 12 минути! 12 пъти по 60 за някои хора е равно на векове. поради тази причина те се тъпчат в ТОЗИ автобус без значение има ли място, няма ли. разбира се, отново по законите на Мърфи тези хора са с тегло над средното и това прави нещата още по-драматични.
другото специфично за животното наречено “турист” е навикът като видят автобус да вървят след него, независимо закъде е откъде е, какъв е и дали не е по средата на улицата! тези същества не са чували, че първо се изчакват хората да слязат и после се качват другите. тяхното първично отношение и държание е подобно на хищник, готов за лов. тези хора се бутат, блъскат, все едно от това им зависи живота. прави впечатление, че те са на почивка, … обаче никога не вървят пеша и макар средната работна заплата в Западна Европа (откъдето идват повечето ни туристи) да е около пет пъти по-висока от тази тук, те НЕ се возят в таксита. колкото и да е пълен автобусът те не изчакват другия, ТОЗИ е важният. никаква мисъл в перспектива (кой говори за мисъл изобщо, има ли я?). както и да спре шофьорът те винаги залитат и се блъскат в теб. реалност.
това е винаги. днес обаче се случи нещо, което до сега не е. кондуктурката (те също по правило са с тегло над средното, което прави разминаването с тях същинска мъка) говорейки си с човек до мен ме посочи и каза: “като това (имаше предвид мен) с големи раници (аз бях с една огромна раница с дрехи и куп книги) само че по-мургави (за протокола аз съм русолява, със сини очи и кожа доста бяла). постоянно се качват. пазете се от тях.” ако не сте разбрали с какво ме сравни кондуктурката, ще ви подскажа - джебчийка… това премина всякаква граница и аз мисля, че повече в автобус от тази фирма и с този маршрут няма да се кача! въпреки рошавата коса и неугледния си вид днес трябва ли да бъда шаблон за това, от какво да се пазят пътниците в градския транспорт! просто нелепо! от тук нататък ще бъда заплаха само за гларусите по алеята. повече в автобус - не!
казах ви за туристите, споделих си за автобусите, сега остава за деня на детето. ами нищо нямам да ви кажа относно него, освен да го честитя на всички, които се чувстват деца! на мен днес никой не ми го честити, макар да нося детски гуменки и да имам венче на дветенца. дано до края на деня да се намери някой, който да каже честито! и на мен.
Запазете детското в себе си!