Аз може да съм луд, но Той не е.
Това казва Лесли от разказа “Студена нощ”, малко след като убива случаен минувач заради кутийка кибрит.
Аз вярвам, че Буковски няма как да не знае, че Той ни е простил. Поне така пише в Библията. Но моят любим Бук май не му вярва. И с право може би не му вярва.
Сега слушайки любия композитор на Буковски - Малер, се чудя аз да вярвам или да не. Все си мисля, че е по-лесно да вярваш на Бог, отколкото на другиго. Логично и лесно е. Аз да речем съм съжалявала винаги, когато повярвам на/в някого, но продължавам със същата грешка и както изглежда ще продължа да я правя докато лично не се срещна с Божия син и не го питам лице в лице простил ли ни е изобщо. Въпросът би бил чисто формален, за да се уверя дали Буковски е прав, защото от този скепсис май и на собствената си преценка не се доверявам напълно.
Обичта е еквивалентна на вярата само че е на по-високо стъпало. Всичко на света е едно и също, степента е различна обаче. Грозното е равно на красивото, но в отрицателна степен. Да обичаш и да вярваш … вярваш, защото обичаш; обичаш, защото … е тук вече нямам обяснение. Обичаш вероятно, защото по някое време омръзва да обичаш само себе си.
Един и двадесет минути, Малер си върви, Буковски е до мен, Луната не се вижда, но пък красотата на нощното небе е компенсирана от няколко ярки звезди. И мен ме има, съжалявам, че повярвах, но не на Буковски.
Обичам Буковски, нямам идея защо е така, но пък имам идея колко точно го обичам - от тук до онази далечна ярка звезда, която окрасява небето тази вечер. Ако Бук беше жив и ме беше накарал да съжалявам, че съм го обикнала вероятно и него щях да спра да обичам. За жалост той не е жив и няма да ме накара да го сторя. Ще си го обичам дори и след като с него се видим в кръчмата в рая (в ада респективно).
Сигурно има и по-красиви вечери от тази, в която слушаш Малер, четеш Буковски и разсъждаваш над безмисли елементи от екзистенцията. Сигурно са в рая.
По всички радиостанции върви Хайдн в момента. Не че се оплаквам… За да бъда възможно най-издигната литературно, ще използвам един познат похват - кръгова композиция. Завършвам с цитат от разказ от същия сборник “Гореща музика”. Между другото има и такава група. Музиката им не е нищо особено, но е по-добра от много други. А! Моцарт! Най-сетне нещо свясно. Това е от “Бира в бара на ъгъла”:
- Ти май си доста черноглед. Вярваш ли в Бога?
- Не в твоя.
- А в кой?
- Не съм сигурен.
май 31st, 2008 at 12:29 am
няма господ …
май 31st, 2008 at 12:40 pm
ти си доста черноглед
юни 2nd, 2008 at 8:40 pm
аз съм реалист
юли 23rd, 2008 at 1:57 pm
По въпроса има или не Господ може да се спори доста дълно. Никой не го е виждал (въобще, ако има форма?!). Но много и различни култури му дават имена и облик, значи може и да приемам, че има Господ, Аллах, Буда или там както му е истинското име, защото те са прекалено много. Библията, книга (що-годе интересно четиво), която според мен е просто един опис на живота на нашите прадеди! Не вярвам, че Исус е вървял по водата, не вярвам, че сумати животни и твари са се натъпкали в един кораб и не вярвам, че морето се е разтворило за хора в безизходица!! Да, не се и съмнявам, че хората, описани в книгата са живели някога и може жи сега някъде техни пранасредници се движат ред нас! Всъщност не вярвам в Библията, въпреки че Дядо Поп я държи в църквата и си вярва на това, което говори (няма лошо). Аз вярвам в себе си, в своята сила и в някаква друга сила, която движи света (може и да е Бог, а може и да не е). А може би всичко е една голяма измама или сън, в които ние си блуждаем! ( малко се отплеснах от самия пост на Катету, като че ли писах повече към коментарите
)