Слушам песента на Аеросмит и реших, че няма как да не го напиша това нещо. Няма как да не ви задам простичкия въпрос има ли кой да ви разсмее. Кой да преобрази тъжната гримаса в усмивка?
Мен има кой. И слава на онзи там горе, че го срещнах, защото не вярвах, че има такъв човек. Хах, да. Ми да, аз не вярвам докато не видя, докато не усетя. Ако сте чели един мой по-старичък пост относно танците, значи вече знаете колко нямам навика да имам доверие на хората. Сега, когато знам, че човек, който е толкова близо до мен го има на този свят, би следвало някак си да има и други.
Смотана работа! Има две много лоши неща, които могат да ти се случат - едното е да не се влюбиш, а другото е ха! - да се влюбиш. Не съм много наясно кое е по-лошо. И двете водят до трагизми при слаба психика.
Аз вярвам единствено във вечността и верността на любовта към себе си (разбира се, пак с уговорката за стабилно душевно здраве). Всичко останало е заблуда, илюзия и някакви такива обърквания. Е, за жалост и аз леко се обърках. Леко де. Та затова ви обяснявам колко е красива тази песен и ви съветвам да си я пуснете и да си мислите за някого, който ви кара да се усмихнете и да се засмеете много искрено и непринудено.
-
Gallery
-
Categories
-
Archives
-
Blogroll
-
Meta
26 май
Crazy