Добро утро!
Прекалено много обичам Буковски, но да ви призная, много рядко го слушам сутрин. Действа ми някак прекалено … както Буковски само умее и когато е от сутринта, не, не. НЕ. Обаче днес нямаше как, станах и изпитах неистово желание като към месо да слушам рецитали на любимия ми поет. И сега ги слушам. Няма как да не споделя, че сега се чувствам като него. Не само не съм доспала, вечерта беше страхотна и плашеща от друга страна. Вечер, задаваща въпроси, но не даваща задоволяващи отговори. А аз .. аз не знам! Какво да мисля, в какво да вярвам, а какво да правя още по-малко. Иска ми се някой да ми каже, та да мога да направя обратното на спокойствие.
Обикновено поетите не могат да рецитират своите творби добре. Но не и Буковски. Когато започнах да ги слушам ми се сториха твърде странни - прави дългииии паузи, прекалено много си играе с интонацията и най-странното - обича да си удължава някои гласни, много! Велик е! Сега обичам рециталите му, макар и много да избягвам да си ги слушам сутрин.
Сутрин е. Аз съм будна, въпреки че съм си легнала в 5, а да съм станала в 10 е непонятно за мен и да не бях се прибвала в 5. Слушам Буковски и си мисля как изобщо не съм се сетила да пия кафе и чак сега се сетих. Няма да пия. Лягам си пак и с малко късмет ще закъснея за даскало.
Лека вечер. оф както и да е …
-
Gallery
-
Categories
-
Archives
-
Blogroll
-
Meta
23 май
A Hard Night’s Day