05 май
Dance to Californication
Доктор Хаус твърди, че хората лъжат. Преди два дена в откровен разговор една приятелка ми каза, че вярва на хората, но не и на Дявола в тях. Аз мисля, че и доктора и приятелката са прави. Както и да го кажем истината е една - хората доверие не заслужават. То обаче им трябва, винаги го искат, гори, когато добре знаят, че не могат да го оправдаят … никак! Това е свързано с човешкия егоизъм и себелюбие. Дори и сам да не си вярваш, прекрасно е да знаеш, че някой друг вярва в теб, нали? При все, че сам си го излъгал и манипулирал … Това е да бъдеш човек! А да вярваш на хора е глупаво.
май 8th, 2008 at 9:00 pm
Хах,така си е! Познавам един човек,който казва че хората трябва да спечелят доверието му и тогава той ще си реши дали да ги допусне до себе си(те трябва,а той не се старае да спечели тяхното wtf)!?Според мен това от една страна не е правилно…защото ако всеки започне да разсъждава така,няма ли да се превърнем от стадни животни в единаци?!Не че да си в стадо е cool де
май 9th, 2008 at 10:16 am
Да не би да познаваме един и същи човек!
Ако е така, мога да кажа, че той не се старае да печели доверието им, защото според мен не се интересува дали ще го има, получи ли го обаче, лесно може да се види, че го заслужава много.
Стадо от единаци сме си и сега. Безспорно. Да говоря за това не желая, защото ще стигна до крайни заключения, които не съм готова да заявя.
С две думи - имай доверие, но не вярвай. Вярвай, но не чак толкова. Вярвай, докато видиш, че не си заслужава. А ти ще го видиш със сигурност (рано или късно). Мисълта ми е да не се сдухваш преди да си го видяла
май 13th, 2008 at 9:00 am
относно доверието искам да цитирам няколко изречения от Хамлет,изречени от Полоний:”Удостоявай със слух мнозина,но малцина с глас.Във мненията чужди се заслушваи,а своето за себе си пази…” Това според мен е точно така,защото аз няколко пъти съм го изпитвала на мой гръб.Не казвам да не споделяте или да не си казвате идеите,но просто не го правете пред хора,за които не можете да бъдете сигурни,тъй де то за никой в днешно време не можем да сме сигурни,но..както и да.Прекаленото доверие не е много хубаво.Трябва 100% да си сигурен в някой не само като приятел,но и като човек(май се повтарям,простете)и затова ще цитирам още едно нещо от “Хамлет”,само че този път го е казал Хамлет:”Да познаваш някого значи да познаваш себе си”.Аз май май нищо не казах ,но от това,което сте разбрали искам да кажа доверявайте се само на ваши хора и то ако ги познавате така,както познавате себе си,но ако не познавате себе си…sorry,ама тогава никой не може да ви помогне!
май 13th, 2008 at 10:19 am
Много си права!
)…
Обаче понякога се получава така, ти знаеш, че не можеш да имаш доверие на някого, много добре го познаваш, но ей така решаваш, защото много го обичаш да му го имаш… И се получава точно така както е било е твоите мисли - предаден/а по същия начин. След като веднъж си бил предаден, после пак се доверяваш, пак ей така (заради някаква обич
Абе уж смятам, че на никого не трябва да се вярва, а вярвам на всички. Ще препрочета “Хамлет”
май 13th, 2008 at 10:12 pm
много ми харесва поста и последвалата дискусия. аз също съм на мнение, че прекаленото доверие не носи нищо добро(щях да пиша, че не трябва да се има доверие на хората, но аз самата вярвам на и в доста хора, така че нямаше да е обективно)
едно от нещата, които ме движат е именно вярата в човешкото съзнание и много много ми се иска да се науча да се доверявам и да вярвам в хората около себе си, след като толкова ми харесва да обичам съществуването им. Не знам дали заради лош късмет или поради лошо стечение на обстоятелствата обаче съм се уверила, че не мога да се доверявам толкова лесно.
а и самата човешка природа е такава - не сме конструирани така, че да може да ни се вярва; излиза, че трябва да се пазим от самите себе си.