Marthkateology

Всяка година по цял свят днес се чества световния ден без цигатен дим. Според едно изследване България е първа с Европа и втора в света, след Куба, по брой на пушачи на глава на населението. И това число продължава да расте. Все повече младежи под 18 години запалват първата си цигара, която е първата стъпка към прострастяването.
Чудно как ли има хора, които още пушат при всичките научни изследвания, които след всеки изминал ден допринасят към вредните въздействия на тютюна върху нашия организъм по още някоя болест. Тютюнопушенето увеличава риска от сърдечно заболяване, а ако прибавим и други фактори като прием на алкохол, надмормено тегло риска се увеличава. А ако пушите и приемате контрацептивни таблетки риска от сърдечно заболяване се увеличава 30 пъти. Тютюнопушенето е освен рисков фактор и за развитие на карцином на белия дроб. Карциномът се лекува трудно и бавно. С всяла изминала цигара се увеличава шанса да заболеете от тази белодробна болест, макар и че при една-две цигари на ден също е възможно. Всеизвестно е, че цигарите причиняват множество тумори, а също така и че застаряват кожата, зъбите на пушачите често за жълти, любителите на тютюна измарят много по-лесно и бързо от непушачите.
Финансовият фактор не е за подценяване също. При средна работна заплата в България 300 лв., средна цена на цена на най-често купуваните цигари - 2.50, един пушач, който пуши по кутия цигари на ден, за месец би платил 75 лв. За година се получава 900 лв. И това само за цигари. Като прибавим към тази сума и средногодишните разходи за лекарства от осложнен бронхит, да речем, или друго заболяване, причинено от цигарите, излиза, че да си тровим организма и да живеем същевременно ни излиза доста соленичко.
Да спрем да пушим сега!, защото …

• обонянието няма да бъде така притъпено какво преди
• вкусът на храната ще бъде по-хубав отколкото преди
• сбогом на мириса на цигари
• здрвей, жизненост!
• със спестение пари може да се поглезите
• колкото и време да сте пушите, дишането ще стане по-леко
• рискът от сърцечните заболявания намалява наполовина с всяка година

Да спрем да пушим? Но как??
Ами как. Както спират всички. Много пушачи се оправдават с пристрастеността си към никотина, невъзможността да откажат вредния навик. Ето няколко съвета как може да станете по-силни от него.

• Намерете си мотивация - било то спрестените пари от цигари, било то здравето, било то нещо друго.  Мотивирайте се дълбоко и всичко по-нататък би било по-лесно.
• Намерете си хоби или хобита - нещо, с което да се занимавате през времето,  когато принципно сте пушили.  Рисуване, музика,  спорт, интересен автор - изборът е изцяло във ваши ръце.  Хобито ще ви помогне да не се сещате за цигарите (много често).
• Ако не вярвате достатъчно в собствените си сили, на пазара се продават различни продъкти за спиране на цигарите. Важно е да знаете за тях, че  ако приемате някой от медикаментите и пушите, е два пъти по-вредно, така че преди да отидете до аптеката бъдете наясно щя спирате ли, или ще се лигавите.
• Хранете се здравосложно. След около седмица или две, отганизмът ви ще се причисти и след това, когато приемате отрова (като да речем цигарите) това ще ви дразни много и няма да ви понася.
• Спортувайте.  Ще забележите, че спортът ви прави по-жизнени, а цигарите намаляват вашата жизненост.

Но не бъдете и вие като Марк Твен, който  е казал : “Спирането на цигарите е най-лесното нещо на света. Аз лично ги спирам всеки ден.”  Спрете ги веднъж за винаги!

Аз може да съм луд, но Той не е.

Това казва Лесли от разказа “Студена нощ”, малко след като убива случаен минувач заради кутийка кибрит.
Аз вярвам, че Буковски няма как да не знае, че Той ни е простил. Поне така пише в Библията. Но моят любим Бук май не му вярва. И с право може би не му вярва.
Сега слушайки любия композитор на Буковски - Малер, се чудя аз да вярвам или да не. Все си мисля, че е по-лесно да вярваш на Бог, отколкото на другиго. Логично и лесно е. Аз да речем съм съжалявала винаги, когато повярвам на/в някого, но продължавам със същата грешка и както изглежда ще продължа да я правя докато лично не се срещна с Божия син и не го питам лице в лице простил ли ни е изобщо. Въпросът би бил чисто формален, за да се уверя дали Буковски е прав, защото от този скепсис май и на собствената си преценка не се доверявам напълно.
Обичта е еквивалентна на вярата само че е на по-високо стъпало. Всичко на света е едно и също, степента е различна обаче. Грозното е равно на красивото, но в отрицателна степен. Да обичаш и да вярваш … вярваш, защото обичаш; обичаш, защото … е тук вече нямам обяснение. Обичаш вероятно, защото по някое време омръзва да обичаш само себе си.
Един и двадесет минути, Малер си върви, Буковски е до мен, Луната не се вижда, но пък красотата на нощното небе е компенсирана от няколко ярки звезди. И мен ме има, съжалявам, че повярвах, но не на Буковски.
Обичам Буковски, нямам идея защо е така, но пък имам идея колко точно го обичам - от тук до онази далечна ярка звезда, която окрасява небето тази вечер. Ако Бук беше жив и ме беше накарал да съжалявам, че съм го обикнала вероятно и него щях да спра да обичам. За жалост той не е жив и няма да ме накара да го сторя. Ще си го обичам дори и след като с него се видим в кръчмата в рая (в ада респективно).
Сигурно има и по-красиви вечери от тази, в която слушаш Малер, четеш Буковски и разсъждаваш над безмисли елементи от екзистенцията. Сигурно са в рая.
По всички радиостанции върви Хайдн в момента. Не че се оплаквам… За да бъда възможно най-издигната литературно, ще използвам един познат похват - кръгова композиция. Завършвам с цитат от разказ от същия сборник “Гореща музика”. Между другото има и такава група. Музиката им не е нищо особено, но е по-добра от много други. А! Моцарт! Най-сетне нещо свясно. Това е от “Бира в бара на ъгъла”:
- Ти май си доста черноглед. Вярваш ли в Бога?
- Не в твоя.
- А в кой?
- Не съм сигурен.

       Слушам песента на Аеросмит и реших, че няма как да не го напиша това нещо. Няма как да не ви задам простичкия въпрос има ли кой да ви разсмее. Кой да преобрази тъжната гримаса в усмивка?
       Мен има кой. И слава на онзи там горе, че го срещнах, защото не вярвах, че има такъв човек. Хах, да. Ми да, аз не вярвам докато не видя, докато не усетя. Ако сте чели един мой по-старичък пост относно танците, значи вече знаете колко нямам навика да имам доверие на хората. Сега, когато знам, че човек, който е толкова близо до мен го има на този свят, би следвало някак си да има и други.
        Смотана работа! Има две много лоши неща, които могат да ти се случат - едното е да не се влюбиш, а другото е ха! - да се влюбиш. Не съм много наясно кое е по-лошо. И двете водят до трагизми при слаба психика.
        Аз вярвам единствено във вечността и верността на любовта към себе си (разбира се, пак с уговорката за стабилно душевно здраве). Всичко останало е заблуда, илюзия и някакви такива обърквания. Е, за жалост и аз леко се обърках. Леко де. Та затова ви обяснявам колко е красива тази песен и ви съветвам да си я пуснете и да си мислите за някого, който ви кара да се усмихнете и да се засмеете много искрено и непринудено.

“Махмурлукът е съвкупност от неприятни физиологични ефекти, последващи прекомерна консумация на алкохол.” Това е първото изречение, с което Уикипедия ни запознава с това явление. Тези неприятни “физиологични ефекти” могат да стъжнят деня след дори и на най-издържливият човек. Симптомите са най-вече следните - обезводняване, уморааааааа, световъртеж, гадене, изразена чувствителност към светлина и шум, ГЛАВОБОЛИЕ! и все подобни приятни усещания.
Как да се справим с махмурлука е въпрос с голямо значение. Все от нас знае по някой и друг лек, а аз ще се опитам да систематизирам това, което аз съм чела, чула и се надявам да научите нещо ново и денят след вече да е толкова страшен.

• Разбира се поради настъпилата дехидратация съвсем нормално следва да се поемат течности. Препоръчителни са: вода, сокове (богати на витамин С биха били добър избор), кола или пепси (те от една страна са богати на кофеин и ободряват, а от друга са богати и на захариди, които липсват в състояние на махмурлук).
• Аспиринът не е за пренебрегване в случая. Упсарин с витамин С е добър избор.
• Айрянът е едно доста тривиално лекарство срещу махмурлук. За сметка на това ободрява и действа положително на махмурлията.
• Кафето също е добре познат лек. Добре е то да е слабо, защото кофеинът няма да повлияе добре на вече обезводненият организъм.
• Зелева чорба, зелева салата и туршии също са известни с това, че помагат като врагове на махмурлука. Нямам идея как и защо помагат обаче (ех, защо си признах ).
• Казват, че и чай от женшен помага. Чаят не трябва да е зелен, защото той действа обезводняващо. Женшенът ободрява, освежава и хидратира.
• В “Рап за ръп” на Коза Мостра се пее “клин клин избива“. Повторната консумация на лек алкохол би облекчила симптомите, но за сметка на това после ще бъде още по-епично възтановяването.
• Най-доброто лекарство срещу махмурлук това е витамин В. Приемането му след пиене води до освобождаването на натрушалия се вече алкохол в черния дроб. Изтрезняването става скоро, а махмурлука е никакъв.
  Забележка: Не прекалявайте с витанин В-то.

За край пак ще цитирам Уикипедия : “В рецензия, публикувана в British Medical Journal, екип от изследователи обявява следното заключение: “Няма неопровержими доказателства, които предполагат съществуването на конвенционална или допълнителна интервенция, която ефективно предотвратява или лекува (алкохолния) махмурлук. Най-ефективния метод за избягване симптомите на (алкохолен) махмурлук е да се практикува въздържание или поне сдържаност при консумацията”

Добро утро!
Прекалено много обичам Буковски, но да ви призная, много рядко го слушам сутрин. Действа ми някак прекалено … както Буковски само умее и когато е от сутринта, не, не. НЕ. Обаче днес нямаше как, станах и изпитах неистово желание като към месо да слушам рецитали на любимия ми поет. И сега ги слушам. Няма как да не споделя, че сега се чувствам като него. Не само не съм доспала, вечерта беше страхотна и плашеща от друга страна. Вечер, задаваща въпроси, но не даваща задоволяващи отговори. А аз .. аз не знам! Какво да мисля, в какво да вярвам, а какво да правя още по-малко. Иска ми се някой да ми каже, та да мога да направя обратното на спокойствие.
Обикновено поетите не могат да рецитират своите творби добре. Но не и Буковски. Когато започнах да ги слушам ми се сториха твърде странни - прави дългииии паузи, прекалено много си играе с интонацията и най-странното - обича да си удължава някои гласни, много! Велик е! Сега обичам рециталите му, макар и много да избягвам да си ги слушам сутрин.
Сутрин е. Аз съм будна, въпреки че съм си легнала в 5, а да съм станала в 10 е непонятно за мен и да не бях се прибвала в 5. Слушам Буковски и си мисля как изобщо не съм се сетила да пия кафе и чак сега се сетих. Няма да пия. Лягам си пак и с малко късмет ще закъснея за даскало.
Лека вечер. оф както и да е …

Да бъдеш зрял не е позитив, а да се налага да бъдеш зрял е по-скоро наказание… особено за човек с детски гуменки и калъфче за телефона - светло розова овца с розово цветенце на косата :D. Лично аз не искам да пораствам, нещо като Пипито съм само че тя е била влюбена в детството, а аз лично намирам пубертета за по-вдъхновяващ. Буковски във “Всичко на масата” така беше описал живота на един средно статистически работещ човек, че ако имаше мост на близо щях да скоча от него. Звучеше невероятно прав, логически издържан и много реален. Книгата я има във всяка по-голяма книжарница, ще разберете какво ви говоря (от друга страна - внимавайте с Буковски, води до пристрастяване). Осъзнавам колко е прекрасно да си на 17 и не искам да свършва. Уви, остават 9 дена. За разлика от преди не смятам да изпадам в някакви състояния на размисъл ( това е толкова нездравословно … ), смятам да живея както сега - като 17-годишен човек! Не е толкова зле - аз съм изключително разумна ( дори и понякога да не ми личи, не се заблуждавайте от това ).
Мисълта ми е, че за мен няма грешки. Има само неща, които правим. Има Фройд, има егоизъм, простотия, има невежество, те ни карат да вършим т.н. грешки. Някои мои минали действия биха могли много лесно да се сметнат за грешки от хората. 21. век, а толкова много консерватизъм! Понякога имам чувството, че единственото предимство да живееш в 21. век е, че повечето мъже познават епилацията!
Да не съжаляваш за нищо не е просто клиширан израз, но е много ои-лесно да го кажеш, отколкото наистина да го изпиташ. От части аз съм успяла. Особено в този момент, сега.
Преди живях в миналото и знаех колко е вредно за здравето това. Сега живея по-скоро в настоящето и се усмихвам щом чуя някоя песен, която ми навява прекрасен спомен. Доволна съм и съм благодарна за всяка една песен! За всеки един момент - нещастен или щастлив, отчаян или слънчев … няма значние. Мога само да се надявам, че на 18 ще бъдат само слънчеви и щастливи ( доколкото това е възможно ). Вече имам чувството, че този пост звучи като прощаване с живота Какво да направя като пиша каквото ми е на сърцето ( без онази цензура по-горе, която си нажих ).
Искам да благодаря на хората, с които сме творили спомени. Един от тях е и човекът, с когото творим и този блог. Надявам се, пълнолетни заедно да имаме също толкова, че дори и повече спомени!
Ще се спра до тук.

be continuing (maybe)

почти не ми пука вече…малко ми остава до пълното щастие но и така съм много по-добре от преди, нека не се стремим към съвършенство, когато то е достатъчно близо до нас

Може да ме обвините, че заглавията на постовете ми тук нямат логически смисъл със съдържанието им, но не ме интересува ни най-малко :D. И все пак такъв може да се открие, но дълбоко, дълбоко … може и да се усети. Както и да е.
Имах намерение далеч по-възвишени неща да пиша днес, но вие знаете, че това е мисия невъзможна. Освен това затворена вкъщи, издивявам и не виждам причина защо да не издивявам тук. Почвам по същество … (най-сетне нали).
След 10 дни ставам на 18. Имах намерение още преди един месец да почна да пиша за това, като на всеки десет дни да умотворявам нова простория по въпроса, но заради обстоятелствата и поради липса на муза не го сторих. Аз чуствам всеки нов период от живота ми като истинско ново начало - настъпването на нова година, новата учебна година, мой рожден ден, настъпването на лятото, Джулая и всякакви подобни събития. Сега, когато се разделям с един цял период от своя живот, при това толкова щастлив и изпълнен с всякакви щури моменти, се чудя как не съм се депресирала още. Опитвам се да си направя някаква оценка на всичко, което е било, и да се опитам да си представя какво ще бъде …
За разлика от повечето хора на моята възраст, аз се натъжавам все повече, когато пораствам. Като си помисля, колко бях натъжена, когато се разделих с крехките си 15 години, сега, когато …. (няма да прекалявам с определенията) може би далеч не съм осъзнала. Нищо. Не съм особено щастлива от това, че ще ме пускат по разни (…) клубове, че ще мога легално да си купувам цигари и алкохол и подобните му там привилегии на един пълнолетен. Никак не е достатъчно като компенсация. Е, да, животът не се свършва, но е някак странно …
Нали обикновено миризмата събуждала спомени. Моите спомени се събуждат от песни. А на толкова песни имам и хубави, и лоши спомени… Дори сега слушам една от тях - Wonderwall. Поздрав за Матри и Ивон! На много песни имам и повече от един спомен - пример - Californication - специален поздрав за Шон, който добави още един спомен към тази песен и който никога няма да прочете това! Толкова много спомени, не искам да се сещам за всички, че ще се натъжа.

be continuing …

Доктор Хаус твърди, че хората лъжат. Преди два дена в откровен разговор една приятелка ми каза, че вярва на хората, но не и на Дявола в тях. Аз мисля, че и доктора и приятелката са прави. Както и да го кажем истината е една - хората доверие не заслужават. То обаче им трябва, винаги го искат, гори, когато добре знаят, че не могат да го оправдаят … никак! Това е свързано с човешкия егоизъм и себелюбие. Дори и сам да не си вярваш, прекрасно е да знаеш, че някой друг вярва в теб, нали? При все, че сам си го излъгал и манипулирал … Това е да бъдеш човек! А да вярваш на хора е глупаво.