В духа на повечето си постове и на този заглавието е на любима песен. Сетих се днес за невъзможните неща, които ни се случват постоянно. Ти стоиш, гледаш, то става - а ти никак не вярваш. Няма нищо невъзможно - да, да! Има, ние всички знаем, че е така, но все пак продължаваме да си вярваме, че видиш ли - нещо е няма как да стане. Наивно. Както на финала на европейското ( ще ви излъжа неволно коя година беше, ако не се лъжа беше преди около 5 или 6 години, как лети времето … ), когато домакините Португалия играха с Гърция (?!!! - боговете тогава се шегуваха с нас), Гърция си водеха почти през цялото време, дори и през последните 2 минути не спирах да вярвам, че Португалия ще вкара 2, 3 гола и ще ги бие, а когато това не стана, приемах съвсем в рамките на нормалното съдията да даде продължение, просто за да не бъде шампион Гърция. Наречете ме гъркофоб пък! Не може така! 
Ex, да беше всичко толкова несериозно. Силата на човешкия егоизъм и себичност е толкова могъща, че е готова и на невъзможното дори. О! и на човешката простотия. Би следвало гении на кажа, нали? Е, наречете ме мизантроп …
Невъзможното е навсякъде около нас. Не му се чудете, както правя аз, а му се радвайте! Ой!
-
Gallery
-
Categories
-
Archives
-
Blogroll
-
Meta
23 апр
Paralell Universe