Катето ми отправи няколко пъти вече същата молба, да взема и аз да постна нещо тука, че да се разпознае барем;да заприлича на съвместен проект или нещо подобно и ето…
През изминалите дни се чудих много за какво да пиша и минах през всякакви теми. Минават като куршуми през главата ми и си отиват толкова бързо, колкото би ми отнело да умра след това. Но не умирам и се радвам.Хаха. То не бяха приятели, не бяха кучета, не бяха всекидневните ми терзания…
….едно от които е убеждението, че съм осъдена да се самоубивам всеки ден. Бавно или бързо, няма значение; по изцяло собствен избор или по собствен избор предизвикан от някой друг - отново няма значение. Самоубийството е важното - начинът и причината поне за мен остават на заден план. Самоубивам се с всяка глътка въздух, защото такава ми е природата и нищо не зависи от мен. Самоубивам се съществувайки и чувствайки, дори отдавайки се на сетивата си. Самоубивам се живеейки.
Преди няколко време осъзнах, че всъщност наричам живота самоубийство и имам известни симпатии към него погледнат от тази страна. Когато обзаведеш самоубийството по свой собствен вкус, то започва да ти харесва и някак да ти допада като идея, както и всяко друго познато ни нещо съдейки по човешката природа. Ние сме дарени и със способността да обичаме нещата такива каквито са, оценяйки и вниквайки в същността им. Затова аз харесвам моето самоубийство заради това, което е, и се опитвам всеки ден да го пригодя към вкуса си. А именно - на какво/кого да посветя сетивата си, на какво/кого да подаря чувствата си, на какво/кого да отдам вниманието и мислите си. Като живея живота си всеки ден така, че да правя това самоубийство най-сладкото, ставайки свидетел на красотата на този свят като част от него. Защото за мен и доброто и лошото са толкова красиви, колкото моето самоубийство, моята собствена присъда - животът.
-
Gallery
-
Categories
-
Archives
-
Blogroll
-
Meta
07 мар
моето самоубийство
май 8th, 2008 at 9:12 pm
еле,това беше ЛОЛ
май 13th, 2008 at 9:34 am
много ми хареса всичко,което каза,но сега с риска да остана недоразбрана…така разбрах че си хресваш самоубийството(демек живота,пречупен през твойта призма),не казвам че не го оценяваш достатъчно,напротив оценяваш гои осхте как ама във всичкото това самоубийство,смърт и прочее,не смяташ ли че трябва да вкарасх и малко живот,щото преди да се самоубиеш или да умреш,на всеки един му се полага да живее.Естествено,той си избира как да си живее и е гадно,когато някой се намесва така(както в момента правя,за което сори още веднъж),но не смяташ ли че човек оценява това,което има,когато вече го е изгубил.Чела съм много материали относно смъртта,прераждането и прочее и много съм размишлявала.Смисъл стигала съм до извода че ми се живее и не искам да ходя в отвъдното.Защото оставям приятели,хората на които най-много разчитам,оставям родителите си,хората които са ме дарили с живот,оставям сестра ми,човекът,който е допринесъл за това да намразя по-големите сестри:)Та искам да кажа че самоубийството е нещо,което не е естествно.Смъртта при хората трябва да настъпва естествено,а не те да си я предизвикват,както правят с повечето неща,които са им се случили,но както и да е.Господ е Този,Който ни е дал живот,Той е и Този,Който може да ни го отнеме,а дотогажа ни остава само да си живеем живота и да се радваме на всеки един момент!
П.С.нищо лично марти,дано не си ме разбрала грешно:)
май 13th, 2008 at 8:38 pm
май ти не си разбрала нещо, но оценявам усилието да напишеш коментар, благодаря
към поста имаше още едно последно изречение, което умишлено спестих, защото реших че ще е прекалено грубо: Кажете ми чие самоубийство е по-хубаво - моето или това на човекът скочил от 8 етаж вчера…?
А иначе за коментара ти и за поста като цяло, мисля че няма смисъл да повтарям думите, които вече съм написала по-горе и да обяснявам как обичам да наричам живота самоубийство защото така и така и така….оставам с надеждата, че при още някой друг прочит може би ще разбереш, че до голяма степен имам предвид това, което и ти си казала….
април 2nd, 2009 at 5:17 am
мартаХЕХЕ започва : )