10 съвета как да си хванем гадже:

1. Разбери какъв тип искаш. Направи списък с качествата, които искаш той да притежава като да речем интелект, чувство за хумор, чар и каквото там си искаш.
2. Реши в какви възрастови граници да го търсиш. Освен това трябва да си сигурна, че не изпитваш влечение към някое бивше гадже и си готова за нова връзка.
3. Харесай си някакъв тип, с когото имаш най-големи шансове и си приличате духовно, психически и физически.
4. Вземи под внимание момчетата на работата или в училище. Има ли сред тях такива индивиди, които да отговарят на изискванията ти.
5. Взимай участие в различни дейности, срещай се с повече хора.
6. Набележи си някого.
7. Накарай „мишената” да се чувства добре и желан, като се интересуваш от него.
8. Помоли някого на когото имаш доверие дискретно да се изпусне пред момчето за твоя интерес.
9. Ако нямаш търпение, прати на момчето бележка или нещо подобно, с което да намекнеш интереса си към него.
10. Имай фантазия …
Много е важно да стане ясно, че това НЕ СЪМ ГО ИЗМИСЛИЛА аз. Това е сбит преразказ на статия, която четох наскоро. Няма да кажа къде, защото не ми плащат за реклама, а и не си заслужава просто да спомена в кое списание го прочетох.
Направи ми огромно впечатление. Смях се, бях в шок, пак се смях, после помислих малко. Ок, да ясно ми е, че се пишат всякакви глупости по списания и вестници, защото НЕЩО трябва да се пише, обаче правилно ли е. Това е безкрайно шантаво. Добре, трябва да е на подобна тъпа тема, но защо трябва да се дават подобни изключително глупави съвети, та на мен изключително много ми заприлича на готварска рецепта…
Не съм романтик. Дори любовта и гаджетата са тема, която не ме вълнува особено и нямам мнение по въпроса, но се подразних, че от такива възвишени неща са останали скромните: „ Направи списък с качествата, които искаш да притежава.”
Ако писах за това преди около година, сигурно щях да започна с някакво лирическо отклонение, в което да обясня, защо няма любов и самото понятие да не го употребя нито веднъж. И някой да ми беше казал, че ще заклеймявам прагматизма в спорове и т.н. нямаше да му повярвам.
Пиша ги тези неща не заради друго, а защото ми се иска да живея в свят без прагматизъм. Хора, не правете списъци, а правете това, което искате на момента. Времето е малко, животът не е вечен; красотата е навсякъде; истината е изчезващ вид, а мечтите и щастието май са спасението.
Край.

   

Posted by Katemarthology, filed under Катя. Date: март 17, 2008, 11:59 pm | 4 Comments »

09  мар
Kate’s Addiction

има няколко неща в моя живот, които са ми повлияли доста и така като гледам почти всички са ми на стените. не друго, ами съм ги окичила с всевъзможни снимки (на момчетата от Ред Хот, Бийтълс, Хендрикс, Мерилин Монро, че дори и Боб Марли, Люк Скайуокър, Боб Дилън, плакат в умален вариант на мюзикъла “Котките”, разбира се и на “Коса”, една от китарите на Джон, барабаните на Чад, Антъни с Далай Лама, картина на Пикасо, аааа и как можах да забравя, човека, който считам за божествен - Джим Морисън и знака на мира и някакво хубаво цветенце и един китайски йероглиф, които забравих какво значеше); плакати (десет плаката на Ред Хот и един на Куин) и една рисунка (моя забелете, бях нарисувала в някой от часовете Джон Фру да свири на китара); един автограф (от Наско от БеТеРе (party), много смешно беше, когато му го взех, страшно много се страмувах да отида, всички ме виждаха колко бях развълнувана от предстоящия техен концерт и колко съм щастлива и почнаха да ме убеждават да отида да му поискам автограф, аз разбира се се срамувах ужасно много и на тези провокации отговорих с нормалното: “като толкова много знаеш, отиди ти вземи!!” и да… отиде :D Маги взе автограф за Катя, при което видях, че не е страшно и разбира се реших, че искам да поздравя Наско и отидох и аз взех автограф за Катя, при което той ме попита: “Вие колко Катета сте?!”, отговорих му:”Много.”); статия (къщата на Антъни Кийдис от сп. Паралели :D, за което е редно да благодаря на Женя, която ми посочи списанието да видя нещо, някаква глупост, при което аз изпаднах в някаква възвишена еуфория, защото видях, че има статия за Антъни … ако не беше Женя - нямаше да знам и щях да си остана в неведение, че къщата му е в италиански стил, което нямаше да предположа, че във всяка от стаите му има статуя на Буда (това можеше да се очаква) и няколко снимки на къщата му - уверявам ви, много е симпатична ); карта на Европа и две знамена - Самарското и “Свобода или смъртъ”. май е само това. от всички неща, които са в стаята ми, 80% са Ред Хот, може би и повече. обичам да си лягам вечер и да виждам нещата, които са ме вдъхновили; да ставам с тези същите неща и изобщо да няма място, към което, ако се обърна да не гледам прекраснотии. до мен на бюрото са овцата Джони (от Джон Фру, иначе имах и една черна овца, която също беше Джон, но беше кръстена на Ленън) и снежният човек Меджик (кръстен на култувия албум BSSM).
казах ли ви, че до мен на оранжева (любимия ми цвят) прежда висят и две обложки от албуми на Ред Хот - на Californication и на One Hot Minute, а над леглото ми може да се види обложката на BSSM, която е уникална.
някой друг път ще ви разкажа защо, как, кога са ме вдъхновили и променили нещата от стената ми. само две неща липсват на стената ми, които са важни за мен. едното е Буковски. от много време се каня да си изкарам някоя негова поема и да я закача, но все забравям. този пост ме подсети, че и дори знам коя ще е поемата. бягам да я закача ;)

Няма нищо случайно.

Posted by Katemarthology, filed under Катя. Date: март 9, 2008, 6:25 pm | 5 Comments »

[01:06:34] Kate каза: лека нощ и честит празник ;)
[01:06:50] Мартa каза: а да, честито жено
[01:06:54] Мартa каза: :D
[01:06:57] Kate каза: :D
[01:07:01] Kate каза: мерси мерси
[01:08:43] Мартa каза: пожелавам ти който и мъж да се опита да те обиди използвайки само “жена” като нарицателно да не може, а да вижда в теб само най-хубавите качества от женския пол, като се възхищава много повече на теб отколкото на себе си
[01:08:55] Kate каза: :D:D:D
[01:09:10] Kate каза: едва ли има такъв, но ти благодаря
[01:10:01] Мартa каза: и ти пожелавам възможно най-рядко да попадаш под половата дискриминация и да бъдеш подценявана заради нейното съществуване
[01:10:07] Kate каза: :D
[01:10:14] Мартa каза: мхм
[01:10:14] Kate каза: мн …
[01:10:18] Kate каза: готини пожелания
[01:10:33] Kate каза: да ти се връща :P
[01:10:45] Мартa каза: бих искала хахаах мерси дано
[01:10:53] Kate каза: :)
[01:10:56] Мартa каза: айде лека
[01:11:01] Kate каза: лека

Posted by Marthkateology, filed under Катя & Марта. Date: март 8, 2008, 3:13 am | 2 Comments »

Катето ми отправи няколко пъти вече същата молба, да взема и аз да постна нещо тука, че да се разпознае барем;да заприлича на съвместен проект или нещо подобно и ето…
През изминалите дни се чудих много за какво да пиша и минах през всякакви теми. Минават като куршуми през главата ми и си отиват толкова бързо, колкото би ми отнело да умра след това. Но не умирам и се радвам.Хаха. То не бяха приятели, не бяха кучета, не бяха всекидневните ми терзания…
….едно от които е убеждението, че съм осъдена да се самоубивам всеки ден. Бавно или бързо, няма значение; по изцяло собствен избор или по собствен избор предизвикан от някой друг - отново няма значение. Самоубийството е важното - начинът и причината поне за мен остават на заден план. Самоубивам се с всяка глътка въздух, защото такава ми е природата и нищо не зависи от мен. Самоубивам се съществувайки и чувствайки, дори отдавайки се на сетивата си. Самоубивам се живеейки.
Преди няколко време осъзнах, че всъщност наричам живота самоубийство и имам известни симпатии към него погледнат от тази страна. Когато обзаведеш самоубийството по свой собствен вкус, то започва да ти харесва и някак да ти допада като идея, както и всяко друго познато ни нещо съдейки по човешката природа. Ние сме дарени и със способността да обичаме нещата такива каквито са, оценяйки и вниквайки в същността им. Затова аз харесвам моето самоубийство заради това, което е, и се опитвам всеки ден да го пригодя към вкуса си. А именно - на какво/кого да посветя сетивата си, на какво/кого да подаря чувствата си, на какво/кого да отдам вниманието и мислите си. Като живея живота си всеки ден така, че да правя това самоубийство най-сладкото, ставайки свидетел на красотата на този свят като част от него. Защото за мен и доброто и лошото са толкова красиви, колкото моето самоубийство, моята собствена присъда - животът.

Posted by Marthkateology, filed under Марта. Date: март 7, 2008, 12:01 pm | 4 Comments »